Докато непознатият се движеше леко и без видимо усилие пред него, в съзнанието на Досън започна да се заражда усещането, че този човек му е познат. Спокойно отпуснатите рамене, ритъмът на движение на ръцете, високото вдигане на коленете… Беше виждал някъде подобна стойка. Не можеше да се сети кой е човекът и къде го е виждал, но усещането, че му е познат, бълбукаше в ума му като мехурчета, които се опитват да излязат на повърхността. Мъжът пред него, сякаш предугадил мислите му, извърна лице и за първи път Досън успя да различи чертите на лицето му. Вече беше сигурен, че го е виждал някъде.
Преди експлозията.
Досън се препъна и докато се опитваше да запази равновесие, почувства как ледени тръпки пролазват по гърба му.
Не, не беше възможно.
Бяха минали двайсет и четири години. След това беше в затвора, освободиха го, започна работа на платформата в Мексиканския залив. Беше обичал и загубил, после отново бе обичал и пак загуби, а мъжът, който му бе дал подслон, почина като стар човек. Непознатият, защото той винаги е бил непознат за него, изобщо не беше остарял. Изглеждаше по същия начин, както когато след дългия ден с пациентите си бе излязъл да потича в онази привечер след лекия дъжд. Това наистина беше той — същото изненадано лице, което бе видял след острия завой на пътя. Тогава пренасяше гумите, които бе поръчал Тък, и се прибираше в Ориентъл.
Случи се именно тук, спомни си Досън за кой ли път. Тук доктор Бонър, съпруг и баща, беше убит.
Пое дълбоко въздух и се спъна отново, но човекът пред него сякаш прочете мислите му. Без да се усмихва, кимна, стигнал вече до чакълената настилка на паркинга. Продължи напред към предната част на сградата. Когато стъпи на паркинга, Досън вече плуваше в пот. Право пред него непознатият — доктор Бонър — беше спрял да тича и стоеше недалеч от входа, облян в призрачната червена светлина на неоновата реклама.
Досън приближи, като не откъсваше очи от доктора, но в този миг привидението хлътна вътре.
Той го последва и само няколко секунди по-късно се озова сред сумрака на заведението, но от доктор Бонър вече нямаше и следа.
За части от секундата Досън се ориентира в обстановката — обърнатите столове и маси, приглушените писъци на някаква жена и силният звук на телевизора. Братовчедите му Тед и Аби стояха надвесени над някакъв мъж на земята и с почти ритуално усърдие го налагаха. По едно време спряха и вдигнаха глави към фигурата му, очертала се на входа. Досън хвърли поглед към човека в краката им и тутакси го позна.
Алан…
Беше виждал това лице на безброй снимки през годините, но сега бе поразен и от удивителната прилика с баща му. Човекът, който се явяваше на Досън през последните месеци, сега го бе довел тук.
Изведнъж всички застинаха. Тед и Аби не можеха да повярват на очите си. Дишаха учестено, впили погледи в новопоявилия се като вълци, прекъснати по време на хранене.
Доктор Бонър неслучайно го беше спасил.
Мисълта проряза съзнанието му в същия миг, когато, съдейки по погледа на Тед, онзи го разпозна. Вдигна оръжието си и стреля, но Досън вече се бе снишил под прикритието на една от масите. Схвана защо беше доведен тук и какво е било изобщо предназначението му.
При всеки удар Алан си мислеше, че го убиват, и този ще е последният.
Не можеше да стане повече, но макар и замаян, усети, че нещо става. От мига, в който непознатият връхлетя в бара, оглеждайки се, сякаш преследва някого, Аби и Тед спряха да го налагат и насочиха вниманието си към новодошлия. Алан не разбираше защо, но щом чу изстрелите, сви глава между раменете си и започна да се моли. Човекът се бе снишил светкавично зад една от масите и Алан не го виждаше вече, но изведнъж чу, а и усети как рикоширалият куршум от оръжието на Тед разтрошава бутилките зад бара. Чу как Аби изкрещя нещо и след миг се разнесе пукот на дърво — беше счупил някакъв стол. Тед не се виждаше наоколо, но се чуваха изстрелите на оръжието му.
Алан беше сигурен, че всеки миг ще умре.
Два от зъбите му бяха на пода, устата му се пълнеше с кръв. Чувстваше, че Аби е счупил с ритниците си поне две от ребрата му. Панталоните му бяха мокри отпред — или се беше подмокрил, или бе започнал да кърви от ударите в бъбреците.
Някъде отдалеч се носеха сирени, но убеден, че часовете му са преброени, дори не им обърна внимание. До слуха му достигаха звуци от трошене на столове и звън на бутилки. Някак отдалеч долови ръмженето на Аби след удар на стъкло в нещо твърдо.