Стъпките на непознатия преминаха край него по посока на бара. Последваха викове и изстрел, който разби огледалото и дъжд от ситни стъкла се изсипа върху проснатия Алан, част от тях се забиха в кожата му. Още един крясък и влачене, той изви от болка, но едновременно с неочаквано секналия му вой се чу тежко тупване в бетонния под.
Нечия глава може би?
Ново движение на крака. От мястото си за наблюдение Алан видя как Тед полита назад и едва не настъпи крака му. Разкрещя се, докато се опитваше да запази равновесие, но в гласа му се долавяха тревожи нотки. Нов изстрел отекна в помещението.
Алан стисна очи от страх и ги отвори в мига, когато пореден стол прелетя във въздуха. Тед стреля напосоки, но непознатият го блъсна с тялото си и лудият политна към стената. Пистолет изтрака върху бетонната настилка и Тед се просна възнак.
С периферното си зрение Алан видя как непознатият се надвесва над него и въпреки опитите на Тед да се измъкне, започва да сипе удар след удар върху брадичката и лицето му. Тед утихна и се чуваше само тежкото дишане на новодошлия…
Сирените наближаваха вече, но Алан знаеше, че помощта пристига късно.
Пречукаха ме, промълви някакъв глас в него и отново му причерня. Внезапно нечия ръка обгърна кръста му и започна да го вдига.
Болката беше неистова. Усети, че се опитват да го изправят на крака. За огромна своя изненада усети как краката му тръгват сякаш сами, докато мъжът почти го повлече към изхода. Вече виждаше отрязъка нощно небе навън през зейналата врата.
Без всякаква причина се чу да изломотва с пресъхнало гърло:
— Аз съм Алан. Алан Бонър.
— Знам — отвърна мъжът. — От мен се очаква да те измъкна оттук.
От мен се очаква да те измъкна оттук.
Почти в несвяст, Тед не можа да осъзнае смисъла на думите, усети какво става почти инстинктивно. Досън щеше да се измъкне за пореден път.
Гневът бълбукаше в него като вулкан, по-силен от самата смърт. С усилие на волята отвори окървавеното си око и видя как, олюлявайки се, Досън пристъпва към изхода. Приятелят на Канди висеше на гърба му. Огледа се за глока. Ето го. Само на няколко сантиметра под една от счупените маси.
Събра сили и се протегна към оръжието. Усети вдъхващата увереност тежест в дланта си. Насочи дулото към гърба на братовчед си. Нямаше представа дали ще има друг шанс.
Прицели се. Натисна спусъка.
21
Към полунощ Аманда вече беше безчувствена. Напълно, физически, емоционално и психически изцедена. Наистина беше на ръба на изтощението. Беше прекарала дълги часове в чакалнята в механично прелистване на списания, без да вижда и да разбира онова, което се мярка пред очите й. От време на време ставаше и крачеше безцелно напред-назад с надеждата, че ще потуши поне малко ужаса, който я стисваше за гърлото, щом помислеше за сина си. Постепенно усети, че тревожността се оттегли и от нея остана само физическата й опаковка.
Преди около час в чакалнята връхлетя изплашената до смърт Лин. Прегърна майка си и я засипа с безброй въпроси, на които Аманда нямаше отговор. Зададе и на баща си безмилостните си въпроси относно инцидента. Някаква кола влязла с голяма скорост на кръстовището, сви той безпомощно рамене. Вече беше напълно изтрезнял и тревогата му за Джаред бе очевидна, но така и не успя да обясни защо Джаред е бил на волана и защо се е намирал точно на това кръстовище.
Аманда не говореше с него, докато чакаха. Лин с положителност забеляза мълчанието между двамата, но отмина този факт без коментар. Самата тя бе изплашена до смърт за брат си. Предложи да отиде да прибере Анет от лагера, но Аманда категорично отказа. Детето беше твърде малко, за да осъзнае какво се е случило, а майка й бе достатъчно честна, за да си даде сметка, че няма сили да се грижи сега за нея. Едва успяваше да крепи себе си.
Двайсет минути след полунощ на деня, сторил й се най-дългият в нейния живот, доктор Милс влезе при семейството. Личеше колко е изморен, но бе успял да свали хирургическата престилка. И тримата се изправиха да го посрещнат.
— Операцията мина добре — започна той направо. — Според нас момчето ще се оправи.
Най-сетне преместиха Джаред в интензивното отделение. По принцип не пускаха там нощем близки на пациенти, но доктор Милс направи изключение за Аманда.