— Дясната камера не се снабдява с достатъчно кръв.
— Не мога да ви разбера. Обяснете ми, моля ви.
— Синът ви — започна той с мек, изпълнен със съчувствие глас — е получил масивен инфаркт.
Аманда примигна, усетила, че стените на коридора се събират.
— Не! — възкликна тя. — Не е възможно. Той спеше… Възстановяваше се, преди да изляза.
Лекарят мълчеше и тя усети, че се разпада.
— Сам казахте, че ще се оправи. Че операцията е минала добре и ще се събуди днес.
— Много съжалявам…
— Как е възможно да получи инфаркт? — не вярваше тя. — Та той е само на деветнайсет!
— Не съм сигурен, може да се дължи на съсирек, да е резултат от първата травма или травмата на операцията. Това никой не може да определи — обясни доктор Милс. — По принцип не се случва често, но и не е необичайно, когато сърцето е било подложено на толкова тежък удар. — Той докосна ръката й. — Мога да ви уверя обаче, че ако се беше случило другаде, а не в интензивното отделение, той със сигурност нямаше да оцелее.
— Но все пак оцеля, нали? Нали ще се оправи?
— Нищо не мога да обещая. — Лицето на мъжа бе наистина разстроено.
— Как така?
— Не можем да поддържаме синусов ритъм.
— Престанете да говорите като лекар — почти извика тя. — Кажете ми онова, което трябва да знам! Ще се оправи ли синът ми?
За първи път доктор Милс избягна погледа й.
— Сърцето на сина ви няма да издържи… Без… Без определена интервенция. Не мога да кажа докога ще издържи.
Аманда усети, че се олюлява, сякаш всяка от думите му беше пореден удар.
— Нали не ми казвате, че ще умре? — прошепна тя. — Не може да умре. Млад е и е здрав. Направете нещо.
— Правим всичко по силите си — отговори лекарят. Гласът му беше на изморен човек.
Не отново, бе единствената свързана мисъл, която се оформи в измъченото й съзнание. Също като Беа. Но не и Джаред.
— Направете нещо! — едновременно умолително и настоятелно възкликна тя. — Направете операция! Нали можете?
— В момента тя не е решение.
— А какво е решението? Спасете го! — в истерия извика тя.
— Не е толкова просто…
— Но защо?
— Първо трябва да свикам спешно събиране на Съвета по трансплантация.
Аманда усети, че и последните трохи от самообладание я напускат.
— Как така трансплантация?
— Това е решението. — Лекарят хвърли поглед към вратата на стаята, от която беше излязъл преди малко, и продължи: — Синът ви има нужда от ново сърце.
Не след дълго помолиха Аманда да отиде в същата онази чакалня, в която бе останала по време на първата операция на Джаред.
Този път не беше сама, а с още трима души, по чиито лица видя същото напрегнато, изтерзано и безнадеждно изражение като нейното. Тя се строполи на най-близкия стол, опитвайки се напразно да потисне вледеняващото чувство на вече преживяно отчаяние.
Не мога да кажа докога ще издържи.
Господи!
Усети, че не може да търпи повече затвореното пространство на чакалнята. Миризмата на дезинфектант, противната флуоресцентна светлина, издължените тревожни лица… така беше и през дългите седмици и месеци по време на болестта на Беа. Безнадеждност и тревога. Трябваше да излезе навън.
Изправи се отривисто, метна дръжката на чантата си през рамо и се спусна по покритите с теракота коридори към изхода. Озова се на малка терасирана площ и се отпусна на каменната пейка, където пое с пълни гърди прохладата на сутрешния въздух. Извади мобилния си телефон и позвъни на Лин. В този момент тя тръгваше с баща си към болницата. Аманда разказа какво се е случило, докато Франк слушаше на другия апарат. Лин я засипа с десетки въпроси, на които тя естествено нямаше отговор, ето защо я прекъсна и поиска момичето да отиде до лагера на Анет и да прибере сестра си. На Лин й бяха необходими общо три часа на отиване и на връщане и тя възрази, че предпочита да отиде да види брат си.
Аманда обаче беше категорична. Франк мълча през цялото време.
След като приключи разговора с Лин, Аманда позвъни на майка си. Обясни й какво се е случило през последните двайсет и четири часа, което в някаква степен направи този кошмар по-реален, и преди да е свършила, рухна.
— Идвам — заяви лаконично Евелин. — Тръгвам веднага.
Щом Франк пристигна, двамата се качиха на третия етаж при доктор Милс, за да обсъдят възможностите за трансплантация на сърце.