Доктор Милс познаваше колегите си и дълбоко в сърцето си знаеше, че добре разбират факта, че всеки пациент и обстоятелствата около него са уникални. Всички те бяха наясно, че числата невинаги дават цялата картина. Те бяха професионалисти, готови да поемат риск в момента, за да помогнат на един пациент. Милс подозираше, че както за него, така и за повечето от тях това бе причината да се отдадат на медицината. Искаха да спасяват хора и решението им днес бе да направят отново опит в тази посока.
В крайна сметка препоръката на комисията по трансплантация беше единодушна. След час Джаред получи статус 1А, който му даваше приоритет от първа степен… Стига чудото да се случи и да се намери донор.
При вестта за решението на комисията Аманда скочи и прегърна доктор Милс, обгръщайки отчаяно раменете му.
— Благодаря ви — прошепна тя. — Благодаря — повтаряше и повтаряше. Боеше се да каже нещо повече, за да не развали магията.
Щом прекрачи прага на помещението, където цялото семейство чакаше, Евелин от пръв поглед схвана, че някой трябва да поеме водеща роля в грижата за тях. Някой, който да е опора, а не да търси опора в тях.
Прегърна ги поред, като най-дълго държа в прегръдката си Аманда. Сетне отстъпи една крачка и попита:
— Е, има ли гладни?
Евелин подбра момичетата навън по посока на кафенето, оставяйки Франк и Аманда сами. Аманда не можеше да сложи и троха в устата си. А Франк изобщо не я интересуваше. Способна бе да мисли единствено за Джаред.
И да чака.
И да се моли.
По някое време една от сестрите излезе от интензивното и тя се спусна след нея. С треперещ глас зададе естествения въпрос.
— Не — отговори жената. — Съжалявам. Засега нямаме никаква информация за възможен донор.
Все още в коридора, Аманда покри лицето си с ръце. Усети, че някой приближава към нея.
— Ще намерят ли донор? — чу тя гласа на Франк, който докосна рамото й.
Тя рязко се дръпна.
— Непременно ще намерят — повтори той.
— Точно ти ли ми го казваш? — стрелна го тя с поглед.
— Не… Естествено, че не мога да…
— Тогава си мълчи и не говори глупости.
Франк докосна подутия си нос.
— Просто се опитвам да…
— Моля? — попита тя. — Искаш да ме успокоиш може би? Синът ми умира! — Гласът й отекна в коридора и хората започнаха да се обръщат.
— Той е и мой син — отбеляза Франк тихо.
Дълго потисканият гняв на Аманда експлодира без всякакво предупреждение.
— Защо тогава го накара да дойде да те прибере? — вече викаше тя. — Защо се беше напил така, че да не можеш да се качиш на колата си?
— Аманда…
— Ти си виновен! — изкрещя тя. Глави започнаха да надничат от вратите, а сестрите застинаха колебливо, не знаейки трябва ли да предприемат нещо. — Той не трябваше да е в тази кола! Нямаше причина да е на онази пресечка! Но ти си бил толкова пиян, че не си можел да се прибереш сам. Отново! Нещо, което правиш от години.
— Беше нещастен случай — опита се да я прекъсне Франк.
— Да, ама не! Как не го разбираш? Ти купи бирата, ти я изпи и забърка цялата тази каша. Ти постави Джаред на пътя на онази кола!
Аманда дишаше тежко, забравила за всички наоколо.
— От години те моля да спреш с това пиене — процеди тя. — Колко години вече? Никога не те е интересувало какво искам или кое е най-добро за децата. Мислиш само и единствено за себе си и колко те боли от смъртта на Беа. — Тя пое тежко дъх. — Само че знаеш ли, аз също бях съкрушена. Аз съм тази, която я роди, тази, която я носеше и сменяше памперсите, докато е болна, а ти беше на работа. Аз, а не ти. — Тя забиваше безмилостно показалец в гърдите си. — И изведнъж се оказа, че ти не можеш да преодолееш скръбта. Така загубих освен момиченцето си и мъжа, за когото се омъжих. Въпреки това трябваше да се стегна, за да има някой, който да поддържа живота на всички. — Тя извърна изкривеното си от огорчение лице от него. — Синът ми е на животоподдържащи апарати и часовете му са преброени само защото никога не събрах куража да те напусна. Нещо, което отдавна трябваше да сторя.
Още след второто изречение от речта й Франк бе навел глава и не откъсваше очи от пода. Изтощена, Аманда тръгна по коридора в посока обратна на неговата. След няколко крачки спря и се обърна.