— Знам, че е било нещастен случай, и знам колко дълбоко съжаляваш. Но съжалението не стига. Така или иначе той е бил на това кръстовище заради теб и това го знаем и двамата.
Последните й думи прозвучаха като присъда и тя не очакваше отговор. Какъвто и не получи. Миг по-късно се отдалечи.
Когато разрешиха на семейството да посети отново Джаред, Аманда и момичетата се редуваха да седят при него. По едно време Франк се появи и Аманда веднага излезе навън. Евелин също пожела да остане за кратко с него, но прекара до внука си наистина малко — само няколко минути.
Привечер тя подкара семейството навън и Аманда остана сама със сина си.
Все още нямаше донор.
Дойде време за вечеря. Евелин се появи, почти насила изведе Аманда вън от стаята на интензивното отделение и я заведе в кафенето. Само при мисълта за храна на нея й се повдигаше, но майка й стоя безмълвно, докато тя не сдъвка и преглътна един сандвич. След като и последната хапка от безвкусната храна изчезна, Аманда смачка целофанената опаковка.
Стана и се върна в отделението при Джаред.
Към осем времето за посещения изтече и Евелин реши, че децата трябва да се приберат. Франк се съгласи да ги придружи, а доктор Милс направи поредното изключение за Аманда и й позволи да остане.
Трескавата активност в болницата постепенно забави темпо, всичко започна да утихва. Аманда седеше все така неподвижна до леглото на Джаред. Като насън следеше движенията на сестрите, чиито имена забравяше веднага щом напуснеха стаята. Не спираше да отправя молитви за спасението на Джаред, така както се бе молила за спасението на Беа.
Този път се надяваше Бог да я чуе.
Някъде към три през нощта при нея влезе доктор Милс. Аманда беше вече толкова изтощена, че нямаше сили да стане.
— Имаме новина.
Тя изви само глава, сигурна, че ще й каже, че и последната им надежда е загубена. Това беше. Това е краят.
Но видя нещо като светлина в изражението му.
— Имаме донор със съвпадение — тихо сподели той с нея. — Това е шанс едно на милион.
Адреналинът се изля в кръвообращението й. Всеки нерв в нея оживя, докато тя се опитваше да осъзнае информацията.
— Съвпадение ли?
— Съвпадение с донорското сърце. В момента го транспортират към болницата и събираме екип.
— Това означава ли, че Джаред ще живее? — попита тя с пресъхнало гърло.
— Такъв е планът — отговори мъжът.
За първи път откакто стъпи в болницата, Аманда се разплака.
22
По настояване на доктор Милс Аманда най-сетне се прибра у дома. Обясниха й, че Джаред ще бъде преместен в отделение, където ще го подготвят за операция и там вече няма начин да я пуснат. Операцията щяла да трае четири до шест часа в зависимост от това дали ще се появят усложнения.
— Не — побърза да я увери той, изпреварвайки логичния й въпрос, — няма основания да очакваме усложнения.
Въпреки гнева, който изпитваше към Франк, тя му позвъни, преди да напусне болницата. И той като нея не беше мигнал тази нощ. Очакваше да чуе заваления му говор на човек, обърнал няколко бири, но той се оказа трезвен. Веднага пролича облекчението, което изпитва от намирането на донор, и той й благодари за обаждането.
Когато се прибра у дома, не го видя. Тъй като майка й спеше в стаята за гости, той вероятно прекарваше нощта в кабинета. Беше изморена до смърт, но това, от което наистина имаше огромна нужда, бе да постои дълго под душа и едва тогава да се мушне в леглото.
Имаше поне час или два до изгрева и затваряйки очи, Аманда си помисли, че ще поспи съвсем малко и отново ще отиде в болницата.
Спа дълбоко и непробудно цели шест часа.
Щом отвори очи, Аманда скочи с единствената мисъл, че е закъсняла и трябва час по-скоро да тръгне за болницата. Докато се оглеждаше за ключовете от колата си, видя, че майка й приближава с чаша кафе в ръка.
— Преди няколко минути говорих с Лин — рече Евелин. — Операцията не е приключила и те наистина нищо не знаят.
— Все пак трябва да отида — заяви Аманда.
— Разбира се. Но не и преди да изпиеш кафето си. — Евелин подаде чашата, която държеше. — Направих го за теб.
— Нямам никакво време… — промърмори Аманда, докато ровеше трескаво в пощата и бележките на плота в кухнята, търсейки проклетите ключове.