— Няма нищо, госпожице.
Той тръгна към кухнята и изведнъж ми хрумна, че съвсем скоро ще бъде иконом и на Роуз. Чудя се дали сестра ми някога би могла да свикне с неговото присъствие.
Прекосихме мрачния хол и излязохме в градината през задната врата.
— Ето ги и твоите билки на лунна светлина — уведоми ме Саймън и ме поведе към една скучна леха. Идеята за билки е много по-вълнуваща от самите билки. Когато стигнахме до шадравана, Саймън пусна водата и тя заигра в големия кръгъл басейн. Седнахме на каменната пейка и се полюбувахме на подскачащите струи, после влязохме в павилиона. Саймън запали една свещ.
— Ще я изгася, когато пусна грамофона — каза той. — Ще можеш да гледаш фонтана, докато слушаш Дебюси — двете неща много се връзват.
Седнах до един от трите високи извити прозорци и впих поглед навън. Не бях влизала в павилиона, откакто го бяха превърнали в музикален салон. Освен прекрасния нов грамофон вътре имаше и огромен роял, а по полиците се виждаха прилежно наредени грамофонни плочи. Саймън приближи до тях и започна да търси албума на Клод Дебюси.
— Щом чуеш „Лунната соната“, се обзалагам, че ще я разпознаеш — каза ми Саймън.
Беше прав, разбира се — още щом чух първите ноти, си я спомних, веднъж една от съученичките ми изпълняваше тази соната на училищен концерт. Прелестна музика! Грамофонът също е чудесен — имах чувството, че слушам истинско изпълнение на пиано, но същевременно то беше много по-чисто от всяко изпълнение на живо, което бях чувала. И плочите наистина се сменяха сами! После Саймън ми каза, че следващото парче се нарича „Ла Катедрал Енглоути“. Наистина си представяш потъналата катедрала, която се показва над водата, а камбаните й започват да бият, после усещаш как отново потъва в морето.
— Сега вече знаеш защо казах, че Дебюси би могъл да опише замъка с музиката си — рече Саймън. — Виждам, че наистина ти харесва, но ми се струва, че след време ще го надраснеш. Ти си от онези деца, у които с течение на времето се развива страст към Бах.
Казах му, че докато ходех на училище, не съм изпитвала никакъв особен интерес към творбите на Бах — те оставяха у мен усещането, че някой периодично ме удря с лъжица по главата. Все пак не мога да твърдя, че съм имала добра музикална подготовка — парите за уроци свършиха, когато бях на дванайсет години.
— Ще ти пусна нещо от Бах, което със сигурност ще ти хареса — обеща Саймън и отново разрови албумите. — Също така бих искал да чуеш няколко съвременни композиции. Колко жалко, че Роуз не обича музиката!
Извърнах се към него и го загледах поразена.
— Но тя я обича! — възкликнах. — Свири много по-добре от мен, а също и пее.
— Няма значение как свири и пее — сестра ти не изпитва истинска наслада от музиката — твърдо повтори той. — Заведох я на концерт и тя направо щеше да си умре от скука. А, ето я и вечерята.
Икономът постави сребърна табла върху постланата с дантелена покривка малка масичка пред мен и ми сервира желирана супа, студено пиле, плодове, вино и лимонада, в случай че виното не ми хареса. Саймън нареди на иконома — името му е Грейвс, между другото, да запали всички възможни свещи в стаята и аз се почувствах така, сякаш съм се върнала в осемнайсети век.
— Твърдо съм решил да не прокарвам електричество тук — каза ми Саймън и освободи Грейвс.
След миг откри плочата, която търсеше, но я остави за после, след като привърша с яденето. Пусна някаква лека музика, намали звука на грамофона и седна при мен.
— Разкажи ми за Роуз — помолих го, защото изведнъж се сетих, че почти не съм питала за сестра си. Голяма егоистка бях!
Той ми разказа за тоалетите и за възхищението, което Роуз будела с появата си.
— И Топаз, а и майка ми изглеждат доста добре. Когато трите излязат заедно, това се превръща в истинско събитие.
Подметнах, че трябва да се присъединя към тях, за да доближа вида на групата до средното ниво, и в същата секунда ми се прииска да не бях го изричала. Тази моя забележка би могла да бъде погрешно изтълкувана като просене на комплимент.
Саймън се засмя и ми каза да не се правя на ударена.
— Ти си много по-красива, отколкото му е позволено на интелигентно момиче като теб. Всъщност — тук в гласа му се промъкна нотка на изненада — ти наистина си много, много красива.