Томас се оттегли в стаята си и се зае с домашните си, така че моментът да си взема вана бе напълно подходящ. Попитах Стивън дали ще възрази, ако се изкъпя в кухнята. По принцип винаги се къпя там, но тъй като за него това означава да прекара доста време навън, с този въпрос му поднасях извиненията си. Той тактично отвърна, че и бездруго има работа в хамбара, и предложи, преди да излезе, да ми помогне с подготовката на голямото корито, което ползвах за вана.
— О, но коритото е пълно с боя! — сетих се.
Изпразнихме го и Стивън го изплакна.
— Въпреки че е измито добре, се страхувам остатъците от боята да не полепнат по кожата ви, госпожице Касандра — предупреди ме той. — Не е ли по-разумно да ползвате ваната в банята?
Тя е толкова огромна, че никога не успяваме да стоплим достатъчно вода, за да я напълним догоре, да не говорим пък колко студено беше просторното помещение. Предпочетох да поема риска с боята. Пренесох коритото до камината. Стивън наточи топла вода от бойлера и ми помогна да си направя параван от влажните зелени чаршафи — по правило ползвам платнищата, с които покриваме мебелите, за да не трупат прах, но сега извадих късмет — чаршафите и без това трябваше да съхнат. Импровизираният параван бе достатъчно надеждно прикритие, но все пак предпочитах да бъда сама, докато се къпех.
— Какво смятате да четете тази вечер, госпожице Касандра? — поинтересува се Стивън.
Отвърнах му, че ми се ще да се позанимая с любимата ни стара енциклопедия и по-точно с раздела „Човекът и свръхчовекът“ (взех я назаем от викария, струва ми се, че когато я четох преди пет години, доста съществени неща бяха убягнали от съзнанието ми), както и с новия роман „Домашен разговор“, който госпожица Марси бе така добра да ми заеме. Обичам да се разнообразявам, къпейки се. Стивън ми донесе споменатите книги, докато аз подготвях принадлежностите си за баня. А когато запали фенера си, готов да се отправи към хамбара, ме изненада с един голям фин млечен шоколад с ядки.
— Как си се сдобил с това? — възкликнах.
Обясни ми, че го е купил на кредит. Пък и можел да си го позволи, след като е започнал работа, нали?
— Освен това знам колко обичате да си похапвате, докато се къпете, госпожице Касандра. Какво по-голямо удоволствие от топла вана, комбинирана с четене на книга и ядене на шоколад! Единственото, което би могло да ви липсва, е може би слушането на радио.
— Само не започвай да купуваш радиоапарати на кредит — засмях се аз.
После му благодарих за шоколада и му предложих да си отчупи едно парче. Стивън деликатно отказа и се оттегли към хамбара.
Тъкмо когато влизах в коритото, Елоиз изджафка иззад задната врата, известявайки, че иска да я пусна вътре. Тя, разбира се, копнееше да се примъкне до огъня, което е малко досадно, тъй като присъствието й не е едно от удоволствията, съпровождащи взимането на топла вана — лапите й са въоръжени с остри нокти, винаги готови да се забият в нечия кожа. Слава Богу, този път Елоиз беше в сънливо състояние, така че успяхме да постигнем приятелско споразумение. Зад паравана бе невероятно приятно и удобно, а отблясъците на огъня придаваха на зелените чаршафи очарователен оранжев оттенък. Проявих достатъчно здрав разум да седна върху най-голямата чиния, която можеше да се намери в кухнята ни, за да избегна прекия допир с утаилата се на дъното на коритото боя. Трябва да призная обаче, че ръбовете на чинията нарушаваха усещането ми за пълен комфорт.
Предполагам, че хората първо се изкъпват, а после остават за известно време във ваната, за да се насладят на топлата вода. Аз лично предпочитам обратния вариант — първо се наслаждавам, после се измивам хубаво. Установила съм, че първите няколко минути от потапянето във ваната са най-хубавите и не бива да бъдат изпускани за нищо на света — точно тогава мозъкът ми ражда невероятни идеи и животът изведнъж започва да ми изглежда много по-хубав, отколкото е в действителност. Татко казва, че горещата вода може да е също толкова стимулираща, колкото и силно алкохолно питие, и макар че не съм подушвала алкохол от дълго време — като изключим миниатюрната бутилка портвайн, която викарият ми подари за моите ритуали на могилата по време на нощта на лятното слънцестоене, — никак не ми е трудно да повярвам на думите на баща ми. Така че първо се отпускам във водата и оставам така известно време, после се изтривам и сапунисвам и накрая отварям някоя книга. Чета, докато водата започне да изстива. Последната фаза от къпането настъпва, когато ми стане хладно в коритото. Тогава усещам, че хубавото, което ми е предстояло, е вече минало и няма какво повече да очаквам. Това е фазата на пълната загуба на всички илюзии. Предполагам, че и алкохолът действа почти по същия начин.