Нийл Котън говореше по-малко от брат си. Прекара по-голямата част от времето седнал върху казана, до Елоиз. А веднъж, когато срещнах погледа му, той приятелски ми намигна.
Накрая Томас дойде и ни уведоми, че конете чакат. (Беше останало малко какао за брат ми, но не и за Стивън, който сигурно стоеше навън при конете. Добре, че му бях оставила половината от моето и го бях сложила до камината, за да се запази топло.) Татко и аз излязохме на двора с двамата братя Котън. Бяхме любопитни да видим как ще изтеглят колата от калта. Роуз не можа да ни придружи заради копринения пеньоар, а Топаз просто не изяви желание.
Беше наистина вълнуващо. Котънови светеха с фенерчетата си, всички се смеехме и цъкахме на конете, подканяйки ги да тръгнат. Накрая колата беше изтеглена и отново се озова на главния път. Последва забързано сбогуване, но двамата ни нови приятели ни увериха, че съвсем скоро ще се видим пак, и аз бях сигурна, че те наистина имаха намерение да ни посетят.
Стивън и Томас отидоха да върнат конете, а аз и татко хукнахме към къщи, бягайки от дъжда. Момчетата бяха взели газената лампа и бе тъмно като в рог. Едва ли е нужно да казвам, че семейството ми не е имало електрическо фенерче от години. Татко здраво ме държеше за ръката, за да ме подкрепя в тъмното. Беше в превъзходно настроение. Попитах го какво мисли за братята Котън и той отвърна:
— Ами не смятам, че ще ни врънкат за наема.
После добави, че бил забравил колко стимулиращи можели да бъдат американците, и ми разказа няколко интересни случки от времето, когато е обикалял из Америка и изнасял лекции върху „Джейкъб Рестлинг“. Също така отбеляза, че Саймън Котън бил американец от типа на същите, които са описани в романите на Хенри Джеймс — от онези, които, щом пристигнат в Англия, се влюбват до безпаметност в нея.
— От него ще излезе страхотен собственик на Скотни — беше заключението на баща ми.
Единственият роман от Хенри Джеймс, който някога съм правила опит да чета, е „Какво знаеше Мейси“ — тогава бях някъде около деветгодишна и очаквах, че ще е книга за деца. По онова време имахме прекрасно томче с работите на Хенри Джеймс, с тъмновиолетова кожена подвързия, което по-късно бе продадено заедно с всички по-ценни книги от домашната ни библиотека.
Щом влязохме в двора на замъка, татко отиде в стаичката си, а аз нетърпеливо се втурнах към кухнята, за да се присъединя към момичетата. Заварих ги да коментират оживено. Топаз бе излязла от мълчаливото си състояние. Беше убедена, че Роуз е предизвикала истински фурор, и сега кроеше планове как да я снабди с нова рокля — от онези, истинските модни рокли, които носеха дамите в Лондон и които Роуз обожаваше. После решиха да почистят всекидневната, в случай че Котънови решат да ни посетят в скоро време. Попитах ги не мислят ли, че е прекрасно, задето татко очевидно ги харесва. Трите извърнахме глави към прозореца, през който се виждаше къщичката на вратаря. Видяхме силуета на баща ни, приведен над бюрото. Топаз каза:
— Случи се! Чудото се случи! Той отново ще започне да работи!
Стивън и Томас също се прибраха. Накарах Стивън да изпие какаото, което бях запазила за него — трябваше да го заплаша, че ще излея ароматната течност в мивката, ако той не се съгласи. После отидохме да си легнем.
Роуз извади всичките си дрехи и ги намята върху госпожица Блосъм, за да види дали случайно измежду тях няма някоя, която да е в по-добро състояние, отколкото си спомняше. За съжаление се оказа, че всичките й рокли изглеждат ужасно, но дори това не помрачи настроението й.
Двете не спирахме да бърборим. Внезапно се надигнах и седнах в леглото.
— Роуз, струва ми се, че прекалено много даваме воля на фантазията си — казах. — Не бива така. Разбира се, ще бъде чудесно, ако започнат да ни канят по балове и други такива, но… О, Роуз, ти би ли се омъжила за човек с брада?
— Бих се омъжила и за самия дявол, стига да има някакви пари — отвърна твърдо сестра ми.
Бях напълно сигурна, че Роуз не е забравила за сянката на Саймън Котън, очертана върху кухненската стена, но понеже тя не спомена нищо по въпроса, аз също си замълчах. Човек не бива да си позволява подобни коментари по отношение на един богат мъж.
След като изгасихме свещите, накарах госпожица Блосъм да заговори. Когато я попитах какво мисли за ситуацията като цяло, тя отвърна: