— Е, това все пак е някакъв старт, девойчета, няма защо да го отричаме. Сега от вас се иска да се представите в най-добрата си светлина. Разбира се, всичките тези вехтории, дето сте ги натрупали отгоре ми, няма да ви помогнат особено, но смятам, че можете да си измиете косите и да се погрижите за ръцете си — този зелен цвят може и да е изглеждал забавно веднъж, но втори път няма да предизвика умиление. Освен това няма да е зле да се погрижите за лицата си, а в момента най-доброто, което можете да направите за красотата им, е да се потопите в дълбок, релаксиращ сън.
Роуз възприе сериозно намека за боядисаните ръце. Още щом станахме на следващата сутрин, тя прекара цял час в търкане, докато не отми и последните зелени следи от кожата си. Понеже сестра ми използва последните остатъци от специалната каша, с която сваляхме мръсотията от ръцете си, аз ще трябва да изчакам боята по моите да изсветлее и да изчезне от само себе си. В момента е в сиво-зелена фаза и прилича на кир. О, току-що ми хрумна блестяща идея — веднага след чая ще атакувам упоритата боя с парче шкурка!
Колко неочаквано може да настъпи промяна в нечий живот! Вчера по това време беше студено и мрачно, а днес е истинска пролет — не стига, че снощи се запознахме с братята Котън, ами и времето е решило да ни зарадва, изпращайки ни първия истински повей на пролетта. От мястото си в сеното ясно виждам как е напъпила трънката… Току-що установих, че ако наклоня глава встрани, прозорчето под покрива сякаш става по-голямо и ми разкрива различни части от околния пейзаж. Много забавна игра наистина.
О! О, Божичко! Те са тук — Котънови! Току-що свърнаха по алеята! О, какво да правя?
Вече подминаха хамбара. Нямаше как да предупредя Роуз и Топаз — не можех да изляза от укритието си, без да бъда забелязана. Поне знам, че двете момичета са се върнали от разходката — преди малко чух Роуз да свири на пианото. Но как ли ще бъдат облечени? И — о, небеса! — Роуз имаше намерение да си мие косата! Дори и в най-смелите си мечти не се бяхме надявали, че Котънови ще се появят още днес!
Видях как двамата братя изчезват в пасажа под къщичката на вратаря. Дали трябва да се измъкна от хамбара и да отида в къщата? Аз, разбира се, искам да ги срещна и да си поприказвам с тях отново, но на чорапа ми има огромна дупка, а ученическата ми престилка е цялата в прах и слама…
Мина около половин час, откакто написах последното изречение. Не влязох вкъщи. Лежах върху сламата и се опитвах да си ги представя във всекидневната, до лумтящия в камината огън. Всъщност не беше кой знае каква трагедия, ако Роуз си беше измила косата, защото тя изглежда прекрасно и с мокра коса. Сигурна съм, че постъпих добре, като останах тук — дори и само заради това, че понякога приказвам повече, отколкото е необходимо. Трябва много да внимавам никога да не отвличам вниманието от Роуз. Не спирам да си повтарям, че всичко е истина, а не просто илюзия: познаваме двама мъже! И те ни харесват — или поне би трябвало да ни харесват, след като толкова скоро се връщат при нас.
Не ми се пише вече. Ще ми се само да си лежа по гръб на сеното и да мисля. Но има нещо, което искам да уловя и опиша, а именно — чувството, което ме обзе, докато гледах как Котънови приближаваха към замъка. Обичам да наблюдавам хората, когато те не могат да ме видят. Често съзерцавам членовете на нашето семейство през някой прозорец и установявам, че ми изглеждат доста по-различни — все едно виждам отражението на стаята в огледало. Не мога да намеря точните думи, за да изразя въпросното усещане — то ми се изплъзна, докато се опитвах да го уловя.
Брадата на Саймън Котън изглежда още по-ексцентрична на дневна светлина. Сега установих, че той всъщност изобщо не е стар — предполагам, че дори няма трийсет години. Зъбите му са прекрасни, а устата — доста привлекателна, с добре оформени устни, макар че изглежда някак гола насред всичките тези косми. Как е възможно на един млад човек да му харесва да има брада? Дали не прикрива някой белег с нея?
Веждите му са леко повдигнати в ъгълчетата.
Лицето на Нийл Котън пък е невероятно очарователно, независимо от факта, че взети поотделно, чертите му са доста обикновени. Косата му е много хубава — светлокестенява и чуплива. Нийл изглежда пращящ от здраве, докато Саймън е малко блед. И двамата са високи — Саймън е малко по-висок от брат си, но за сметка на това Нийл е по-широкоплещест. Изобщо не си приличат.
Саймън носи костюми от туид, по английски маниер.
Нийл е облечен в сако, каквото не съм виждала никога през живота си — предницата и гърбът са от кариран плат, а ръкавите — едноцветни. Изглежда като изфабрикувано от две стари сака, но аз много се надявам да не е така, защото това би означавало, че Нийл е беден, а брат му — злобен. И тъй като платът ми се струва съвсем нов, предполагам, че въпросното сако е просто образец на най-последната американска мода.