Изминали са шест седмици от деня, в който двете с Топаз стояхме на същия този хълм. Тогава ми се струваше, че животът не може да стане по-лош, отколкото вече беше — просто нямаше накъде. Но се оказа, че има и по-лошо, и то ни предстоеше. В началото аз и Топаз бяхме нещастни и трябваше да положим много усилия, за да овладеем негативните си емоции. Гледахме да се измъкнем от замъка и да ходим на дълги разходки, по време на които да захвърлим преструвките настрана. Радостната възбуда на Роуз трая десетина дни и чак после сестра ми започна да си задава въпроси. В продължение на една седмица я залъгвах, че по всяка вероятност пристигането на госпожа Котън е причината, поради която двамата й синове не намират време да се отбият у нас. Ала след това се случи нещо, което накара сестра ми да прогледне за истината: госпожица Марси ни каза, че викарият направил посещение в дома на Котънови и бил поканен да остане за обяд, както и че много други хора от околностите на Скотни също били получили покани.
— Но от Годсенд е бил поканен само викарият, нали? — побързах да се намеся. Всъщност в Годсенд няма други хора, които биха могли да бъдат поканени в Скотни, освен викария и ние.
— Следващите сте вие, скъпи мои — рече госпожица Марси, при което Роуз се надигна от мястото си и излезе от кухнята.
Същата вечер, когато си легнахме, тя ме помоли:
— Попитай госпожица Блосъм какво не е наред, Касандра.
Озовах се в небрано лозе — знаех, че трябва да дам някои полезни съвети по отношение на бъдещото поведение на сестра ми, но се чудех как да го сторя, без да изричам жестоката истина на глас.
— Тя казва, че няма представа — отвърнах след кратък размисъл. Не исках да карам госпожица Блосъм да говори лъжи, защото по природа тя е изключително откровена.
— Предполагам, че не ни канят, защото сме отчайващо бедни — горчиво произнесе Роуз. После седна в леглото си и се облегна на металната табла (тази седмица беше мой ред да спя в леглото с балдахина). — Бях мила с тях — добави сестра ми. — Наистина се държах мило.
Стори ми се, че моментът е удобен, и накарах госпожица Блосъм да заговори:
— Може би си била прекалено мила, драга моя.
— Не е вярно — отвърна Роуз. — Старах се да бъда очарователна, но същевременно бях… ами своенравна, дори — заядлива. Нали точно това се харесва на мъжете?
— Трябва да се държиш естествено, девойче — каза госпожица Блосъм. После продължих с моя си глас: — Много ли хареса двамата Котънови, Роуз?
— Не знам, но едно нещо мога да ти кажа със сигурност — сега вече не ги харесвам. О, не ми се говори за това.
Така въпросът приключи. Това беше най-лошото — че двете не можехме да разговаряме искрено. Никога не бях се чувствала толкова далеч от сестра си. И със съжаление трябва да кажа, че едновременно с дълбоката жалост, която изпитвах към нея, ми идеше да я изритам яко заради глупостта й. Защото Роуз не е момиче, което, щом види трудности, запретва ръкави да ги преодолее, не, тя просто седи и чака те сами да отминат.
Топаз бе образец на търпението, понякога обаче си задавам въпроса дали това нейното е търпение или просто тъпа кравешка апатия. Подобно е на нечувствителността й към студа. Веднъж татко каза, че кожата на Топаз е като плюш. Понякога се чудя дали и чувствата й не са плюшени. Но те със сигурност не са такива по отношение на татко. Преди три седмици заварих мащехата си да плаче пред портрета на баща ми, който сама бе нарисувала (той никога не се съгласи да й позира и въпросният портрет се състоеше предимно от оранжеви триъгълници). Топаз обясни, че разочарованието на Мортмейн е много по-важно от това на Роуз. Баща ми толкова се бил развълнувал от срещата със Саймън Котън и от изпратената му книга, че нямал търпение да се срещне отново с наследника на Скотни, за да обсъдят есето на американския критик, посветено на „Джейкъб Рестлинг“.
— Променил е мнението си по въпроса — каза Топаз. — Вече смята, че наистина е искал да каже точно онова, което критикът е забелязал в творбата му. Освен това бях сигурна, че срещата с младия Котън го е стимулирала да се върне към писането. Само че познай какво открих, когато се промъкнах в стаичката му, докато беше на гости на викария онзи ден! Познай върху какво работи баща ти! Кръстословици!