За мое огромно облекчение не открихме нищо в голямата спалня в предната част на къщата — макар да държа да отбележа, че стаята с нищо не подсказваше, че някой е умрял в нея, просто бе празна и студена, нищо повече. Дрехите бяха струпани на купчини в дрешника, а до тях видяхме два сандъка, в които можехме да ги подредим, за да ги отнесем. В малкото помещение беше тъмно, защото зелените венециански капаци на прозорците бяха спуснати. Въженцето на механизма беше скъсано, така че не успяхме да ги вдигнем, само малко ги поотместихме.
Върху една от купчините се виждаше старата черна пелерина на леля Милисънт. Когато бях малка, тази дреха ужасно ме плашеше. Предполагам, че ми е навявала размисли за вещици. Сега също бе плашеща, но в по-различен аспект — изглеждаше като част от мъртвец. Както и всички останали дрехи.
— Роуз, не мисля, че мога да ги докосна — промълвих.
— Ще трябва — отвърна бодро сестра ми и започна да рови из купчините.
Може би ако бяхме по-привързани към леля Милисънт, щяхме да изпитаме някакво умиление при вида на нейните дрехи. Или пък ако бяха по-женствени и красиви, задачата нямаше да ни се струва толкова ужасна. Но в по-голямата си част дрехите на мъртвата старица бяха тежки, тъмни палта, сака и поли, както и грубо вълнено бельо. А по рафтовете бяха наредени десетки чифтове обувки с ниски токове и тази гледка съвсем ме разстрои — не спираха да ми изглеждат като стъпала на мъртъвци.
— Има цяла дузина ленени кърпички. Е, това все пак е нещо — отбеляза Роуз.
Но аз мразех тези кърпички, както и ръкавиците на леля Милисънт, и чорапите й, и двата деформирани корсета.
— Дрехите на мъртвите трябва да бъдат погребвани заедно с притежателите им — казах. — Не бива да бъдат оставяни и да будят отвращение.
— Аз не се отвращавам — рече Роуз. — Някои от тези костюми са от прекрасна материя.
Сестра ми ги наблъскваше в сандъците с някакво обидно безразличие. Направих усилие над себе си и посегнах. Започнах да ги изваждам, да ги сгъвам внимателно и да ги подреждам на пластове. През цялото време си представях, че леля Милисънт ме гледа отнякъде, обзета от облекчение.
— Тя много внимаваше всичките й костюми да са прилежно изгладени и изчеткани — отбелязах.
— Като че ли вече има някакво значение за нея! — възкликна цинично Роуз.
В този момент чухме някой да се качва по стълбището.
Вледених се от ужас. Цялата изтръпнах — от стъпалата до раменете. После страхът ме сграбчи за гърлото и не можах да пророня нито звук, само гледах сестра си с агонизиращ поглед.
— Не може да бъде! — извика Роуз. — Не може да е това, нали, Касандра?
Но аз усещах, че тя вярва, че е точно това. Знаех, че макар и да не си го показваше, сестра ми бе обзета от ужас още от мига, в който влязохме в тази къща. Нехайството, с което напъхваше дрехите в сандъците, бе просто блъф. Ала не си давах сметка, че тя е двойно уплашена от факта, че ако този, който се качваше по стълбите, не беше духът на леля Милисънт, тогава трябва да бе престъпник, криещ се в мазето — престъпник, който щеше да ни убие и да скрие бедните ни окървавени тела в същите тези сандъци.
О, прекрасната Роуз! С всичките тези страхове в душата си тя успя да събере смелост да отиде до вратата, да я отвори широко и да извика:
— Кой е?
Пред нас застана чиновникът от адвокатската кантора.
— Как смеете? Как смеете! — закрещя истерично сестра ми. — Да се промъквате тихомълком в къщата и да плашите малката ми сестричка…
— Стига, Роуз! — казах с разтреперан глас.
Бедният чиновник започна да се извинява.
— Дойдох само за да ви дам това — оправда се той и подаде някакъв плик на сестра ми.
Роуз прочете бележката, която извади отвътре, и отвърна:
— Не можем да платим!
Издърпах хартийката от ръцете й. Беше уведомителна бележка, че леля ми дължи пари за съхранението на кожените си палта.
— Нищо не трябва да плащате, вече уредих сметката по телефона — каза чиновникът. — Ние сме изпълнители на завещанието на леля ви и съответно сме тези, които се занимават с финансовите й въпроси, нали разбирате? Това писмо пристигна тази сутрин, но когато вие дойдохте, аз още не го бях прегледал, затова ви уведомявам за съдържанието му с малко закъснение. Сега вие сте собствениците на въпросните кожи и кожени палта.