— Но мечката, сър… — започна товарачът.
— Мъртва е — каза Саймън Котън. — Брат ми я уби.
— Сигурен ли сте, сър? — попита началникът на гарата.
— Най-добре да проверим — предложи дебелата жена. — Кучето скоро ще я открие.
— Не, няма — извика Нийл Котън през рамо. — Трупът на мечката падна в реката и течението го отнесе.
— Бедното животно, горкото, какъв лош късмет — проплака дебеланата. — Първо да го убият, а после трупът му да бъде отнесен от течението на реката!
— Върви със сестра си — нареди ми Саймън Котън и аз с радост се подчиних.
Той подаде фенера на Стивън и започна да уговаря пътниците да се качат във вагоните.
— Странна работа! — рече началникът на гарата.
Наистина беше странна работа, която на всичкото отгоре лично ме засягаше.
— Какво стана, Стивън? — попитах тихичко.
Внезапно Роуз надигна глава и гневно изсъска:
— Затваряй си човката и гледай да не забравят да свалят сандъците ни от влака. — После чух сестра ми да казва на Нийл, че ще е най-добре да се измъкнат през полето, вместо да минават през предната част на гарата. След малко двамата потънаха в тъмнината.
Двамата със Стивън отидохме до товарния вагон. Преди да съм успяла да кажа каквото и да е, той прошепна:
— Моля ви, моля ви, не ме питайте нищо, госпожице Касандра. Не сега.
Заех се да стоварвам бобровото палто, пътническото одеяло и късото палтенце от тюленова кожа на платформата.
— Поне можеш да ми кажеш къде е палтото от меча кожа — започнах, но точно в този миг се появи товарачът. Бедният човечец още не можеше да си обясни как мечката е успяла да се измъкне от вагона. Казах му, че Роуз е била вътре, когато Нийл Котън е захлопнал вратите, и че когато е чула ръмженето на звяра, е отворила вратите от другата страна.
— Мечката я подгони — добавих и това обяснение се стори напълно приемливо на товарача.
Началникът на гарата ни помогна да натоварим сандъците в каруцата на господин Стебинс. Колата на Котънови беше спряна само на няколко метра по-надолу. Видях, че Роуз вече се е настанила вътре. Разговаряше с госпожа Котън. А Саймън Котън дойде при мен и каза:
— Ще закараме сестра ти у дома. Ще дойдеш ли и ти с нас?
Ала аз отвърнах, че ще остана със Стивън; отчасти защото се чувствах засрамена, отчасти защото се страхувах, че понеже нямах ни най-малка представа как точно се бяха развили нещата, можех да кажа нещо излишно. Не успях да изкопча нищо от Стивън през целия път до замъка. Той не спираше да повтаря едно и също:
— О, беше ужасно, ужасно! По-добре госпожица Роуз да ви разкаже. Аз предпочитам да не говоря за това.
Така че трябваше да изчакам, докато двете с Роуз не си легнем, за да чуя цялата история. Тя, разбира се, ни обясни набързо какво е станало, но аз допусках, че премълчава някои съществени подробности. Единственото, което научихме, бе, че Нийл Котън се появил пред нея, размахвайки вила, тя изпищяла и той изведнъж разбрал каква е работата. Именно Нийл казал на Саймън и Стивън да се престорят, че наистина е имало мечка.
— Те не ме издадоха дори пред майка си — каза Роуз. — О, двамата наистина бяха невероятни!
Никога не бях чувала татко да се смее така. Той каза, че сега историята толкова ще се раздуе из околността, че накрая ще излезе, че Роуз е била преследвана от цяло стадо слонове. Беше силно впечатлен от бързата реакция и находчивост на двамата Котънови.
Те не влязоха вкъщи, а само докараха Роуз до двора.
— Нийл обеща, че ще ме оставят да разказвам това, което ме устройва — каза сестра ми. — Е, сега, след като вече знаете, ще трябва до края на живота си да се преструвате, че наистина съм била гонена от мечка.
Роуз гореше от вълнение, изобщо не й пукаше, че може да се е изложила. Аз бях тази, която си умираше от неудобство. Не знам защо — може би бях прекалено уморена. Внезапно започнах да треперя и бях на път да се разплача. Топаз побърза да ни изпрати да си легнем, после ни донесе какао и топли тухли за краката. Скоро се почувствах по-добре. Мащехата ни целуна майчински — нещо, което Роуз по принцип не одобрява — и ни заръча да не си приказваме до среднощ. Струва ми се, че й се щеше да остане и тя да си побъбри с нас, но баща ни й извика да си ляга.
— Нека да си допием какаото на тъмно — предложих и духнах свещта. Роуз винаги споделя по-лесно, когато около нея няма светлина.
Първото нещо, което сестра ми произнесе, бе:
— Какво ти каза Стивън?
Повторих й думите му — за това колко ужасно било всичко.
— Чудя се дали изобщо е видял нещо — рече тя, а после започна да се киска — за пръв път от месеци насам. Кикотът й стана приглушен, очевидно затискаше лицето си с възглавницата. Накрая спря, за да си поеме въздух, и добави: — Зашлевих шамар на Нийл Котън.