Няма да мисля за това. По-добре да се съсредоточа върху предстоящото парти в Скотни Хол — то е къде-къде по-интересно. Макар че може би е по-вълнуващо за Роуз, отколкото за мен. Чудя се какво ли ще е усещането при целувката на някой от двамата Котънови… О, НЕ! Няма да почна да си представям това сега! Наистина съм шокирана от себе си!
Както и да е, няма време за мечти — Роуз и Топаз се връщат от Кингс Крипт.
Иде ми да откъсна последните страници от този дневник. Дали да не го направя наистина? Не, пред дневника си човек трябва да е пределно откровен. Пък и съм сигурна, че никой, освен мен не може да разчете стенографските знаци. Но все пак трябва да скрия дневника — винаги го прибирам в куфарчето, с което ходех на училище, а куфарчето заключвам с катинар. Този път смятам да го отнеса в кулата Белмот, там имам специален тайник, за който дори Роуз не знае. Ще изляза през предната врата, за да избягна срещата със Стивън — не знам как бих могла да го погледна в очите след всичките фантазии, в които го бях включила. За в бъдеще ще се държа по-рязко с него, кълна се, че ще го направя!
Осма глава
Ще трябва да разкажа за посещението ни в Скотни Хол на части, защото знам, че докато пиша, ще бъда многократно прекъсвана — което всъщност никак няма да е лошо. Животът е прекалено хубав и не си струва човек да го прекарва седнал дълго време на едно място. Освен че, както изглежда, Котънови много ни харесват, изведнъж се сдобихме и с двайсет лири — викарият купи одеялото, което прилича на изтъкано от вълната на коли. Утре отиваме на пазар в Кингс Крипт. На мен ще ми купят лятна рокля. О, прекрасно е да се събудиш с мисълта, че ти предстои нещо вълнуващо!
А сега за Скотни. Приготвяхме се за партито цяла седмица. Топаз купи няколко метра розов муселин за роклята на Роуз. Стана направо невероятна! (Пропуснах да спомена, че преди да стане модел, мащехата ми е работила в една много известна модна къща, само че тя не говори много за този период, както и за миналото си като цяло. Това много ме изненадва, защото Топаз е откровена по толкова много други въпроси.)
Роуз се сдоби и с истински кринолин — малък наистина, но пък за сметка на това без него целият разкош на роклята й се губеше. Взехме го назаем от бабата на господин Стебинс, която е на деветдесет и две години. Когато роклята бе завършена, господин Стебинс докара баба си, за да види как изглежда Роуз с нейния кринолин, и старата жена ни разказа, че го е носила по време на сватбата си, когато е била шестнайсетгодишна. Спомних си за стиховете на Уолър „Върви, прекрасна Роуз…“
Не го изрецитирах на глас, разбира се. Старата дама и без това плачеше за двама.
Беше ни много приятно, докато пришивахме воланите към полите на роклята. През цялото време си представях, че сме героини от викториански роман. Роуз с желание се включваше в играта, но в момента, в който се споменеше името на Котънови, млъкваше като риба. Отказваше да говори за тях дори вечер, преди да заспим. Не се сърдеше или цупеше, просто вечно беше прекалено заета — например да лежи и самодоволно да се усмихва. Е, трябва да призная, че аз също пазех своите тайни за себе си — не обелвах и дума за онова, което се беше случило между мен и Стивън, защото щях да умра от срам, ако трябваше да разкрия пред сестра ми чувствата си към него. Но пък, от друга страна, аз винаги съм била по-потайна от Роуз. Знам, че тя смята Стивън за… ами за човек, принадлежащ към по-нисша класа от нашата. (И аз ли мисля така? Ако отговорът е „да“, би трябвало да съм засрамена от тази проява на снобизъм.) Със задоволство мога да отбележа, че успях да осъществя намерението си да се държа по-хладно с него или, по-точно казано, да не допускам прекалена близост помежду ни. С изключение на онзи кратък миг снощи, когато взех ръката му в своята и… но това е част от историята за посещението ни в Скотни Хол, затова ще го оставя за по-нататък.
Истинско вълнение настъпи, когато започнахме да се обличаме за вечерята. Навън все още беше достатъчно светло, но ние пуснахме завесите и запалихме газената лампа и свещите, защото веднъж бях прочела някъде, че модерните жени се обличат НА светлина на свещи и ПОД светлината на свещи. Роклите ни бяха грижливо положени върху леглото с балдахина. Моята бе изпрана, а Топаз леко беше уголемила деколтето й, за да я направи по-актуална. Госпожица Блосъм буквално изпадна във възторг при вида на роклята на Роуз.
— Мили Боже! — възкликна тя. — Това ще очарова джентълмените. Не съм подозирала, че имаш такива бели рамене, Роузи! Да не повярва човек, че Господ те е дарил с тази коса и същевременно те е предпазил от лунички!