Засмях се и му казах в какво се бях заслушала.
— О, чакай само да видиш! — отвърна Нийл. — Тя няма да остави баща ти на мира, докато не почне да бълва гениални творби по осем часа на ден — освен ако преди това той не я погне с кухненския нож, разбира се.
Погледнах го удивено и Нийл продължи:
— О, майка ми накара семейния ни адвокат да изрови всички подробности около делото. Умрях си от смях. Но мисля, че мама беше малко разочарована, задето не е било истински опит за убийство.
— Вярваш ли, че подобна глупост го е накарала да се откаже от писането? — попитах.
— Ами, честно казано, аз не разбирам добре смисъла на „Джейкъб Рестлинг“. Не си падам много по литературата.
След това преминахме към обсъждането на други теми — сметнах, че ще е любезно от моя страна, ако го разпитам за Америка. Нийл ми разказа за ранчото на баща си в Калифорния — мястото, в което бе живял, преди да се присъедини към Саймън и госпожа Котън. (Като си помисля само колко ограничени са били контактите помежду им в недалечното минало!) Отбелязах колко е тъжен фактът, че баща им е починал, преди да успее да влезе във владение на Скотни Хол.
— Той и без това не би се преселил тук — отвърна Нийл. — Татко никога не би се съгласил да напусне Америка, за да живее другаде — беше много по-упорит в това отношение, отколкото съм аз в момента.
Бях на път да кажа: „Но брат ти ще остане да живее тук, нали?“, само че успях да се спра навреме. Имах чувството, че темата не е от най-приятните за Нийл Котън. Вместо това го попитах дали харесва роклята на Роуз — главно за да сменя насоката на разговора.
— Не особено, ако трябва да съм пределно искрен — отвърна той. — Много е натруфена за моя вкус. Но сестра ти изглежда невероятно красива в нея. И го знае, нали?
В очите на Нийл бляскаше игриво пламъче и точно то напълно лиши от грубост думите му. А и трябва да призная, че беше прав — Роуз наистина осъзнаваше колко чудесно изглежда в розовата си рокля.
За десерт поднесоха най-прекрасния замразен пудинг, който някога съм опитвала. Докато Нийл си слагаше парче от него в чинията, аз нададох ухо да чуя за какво си говорят татко и госпожа Котън. Изглежда, двамата си пасваха идеално, макар да създаваха впечатление на доста креслива двойка. Забелязах как Топаз ги наблюдава тревожно. После, когато татко се закикоти, по лицето на мащехата ми се изписа облекчение.
— О, я си поприказвайте малко с викария, дайте ми почивка! — извика той през смях.
— Добре, но ще подновя атаката си — отвърна госпожа Котън. Очите й блестяха и тя изглеждаше два пъти по-жизнена и енергична от всички нас, взети накуп.
— Е, как ти се струва твоето първо участие на подобно парти? — поинтересува се баща ми. Обръщаше се към мен за първи път, откакто бяхме пристигнали в Скотни Хол, но не можех да го виня за това. Беше много развълнуван и ми изглеждаше дори по-едър от обикновено — мигновено усетих онзи магнетизъм, който му беше присъщ от дните преди инцидента с ножа за рязане на кейкове. Бях наблюдавала тази негова привлекателност и жизненост по време на първите седмици от брака му с Топаз, но това състояние не бе продължило дълго. Хрумна ми ужасната мисъл, че баща ми може би се влюбва в госпожа Котън. След две минути прекъсване тя отново се обърна към него и двамата подновиха разговора си. Малко по-късно жените станаха и се оттеглиха от масата.
Докато се качвахме към горния етаж, Топаз ме хвана под ръка и прошепна:
— Чу ли? Той наистина ли се забавлява, или само се преструва?
Отвърнах й, че според мен оживлението на баща ми е искрено.
— Чудесно е да го видя отново такъв — продължи Топаз, но гласът й прозвуча тъжно. Една от теориите й е, че жената никога не бива да ревнува, нито да се опитва да задържи при себе си мъж против волята му, но мога да се закълна, че не й беше приятно да види как друга жена събужда задрямалото пламъче в любимия й Мортмейн.
Спалнята на госпожа Котън беше прелестна — пълна с цветя и осеяна с книги. Кушетката грабваше погледа, отрупана с малки възглавнички, а в камината гореше огън. Банята пък беше просто невероятна — стените й бяха огледални! Имаше и стъклена масичка, върху която бяха подредени цяла дузина шишенца с най-различни аромати и тоалетни води. (Американците казват „парфюм“ вместо „аромат“ — намирам първото за много по-правилно. Не знам защо англичаните смятат думата „парфюм“ за превземка.)
— Според Саймън тази баня е в пълен разрез с цялостната атмосфера на къщата — осведоми ни госпожа Котън, — но аз наистина нямам нужда от антики точно на това място.