Легнахме си с Роуз. И двете нямахме търпение да духнем свещите и да повторим цялата вечер през съзнанието си.
Изпитвах по-голямо вълнение да си спомням отделните моменти от партито, отколкото когато те наистина се случваха. Докато не дойде ред на сцената в кухнята — момента, в който госпожа Фокскотън беше поканила Стивън да й позира. На това място установих, че съм бясна. Запитах се защо — какво лошо имаше в това Стивън да изкара пет гвинеи за няколко часа седене пред обектива? Пет гвинеи са страшно много пари. И всеки фотограф има право да си наема модели, нали така? Реших, че проявявам липса на чувство за реалност, но въпреки това гневът ми ни най-малко не намаля.
Докато правех усилие да се преборя със себе си, Роуз стана и отиде до прозореца. Отвори го и седна на пейката пред него.
— Не можеш ли да заспиш? — попитах я.
Сестра ми отвърна, че дори не се е опитвала, и аз предположих, че и тя като мен си е припомняла подробности от изтеклата вечер. Прииска ми се двете с нея да споделим впечатленията си, а също и да изживея вълненията й.
Надигнах се и също се приближих до прозореца. Нощта беше тъмна и аз виждах само очертанията на Роуз. Внезапно тя каза:
— Ще ми се да знаех повече по отношение на мъжете.
— И какво по-специално? — запитах с окуражителен тон.
Роуз мълча толкова дълго, че почти изгубих надежда да получа отговор, после думите изведнъж се заизсипваха от устата й:
— Той ме харесва, знам, че ме харесва! Но най-вероятно многократно се е усещал привлечен от различни жени. Това, че ме харесва, не означава непременно, че ще ми предложи брак. Ах, само ако знаех кой е най-умният начин, по който да се държа!
— О, Роуз, някога запитвала ли си се какво всъщност означава бракът? — възкликнах.
— Да, тази вечер — когато го погледнах, за да видя дали си приличат с мъжа от онзи стар портрет, изведнъж си представих, че съм в леглото с него.
— Какъв момент си подбрала само! Аз впрочем забелязах, че си някъде другаде. Е, как ти се стори?
— Доста странно. Но мисля, че бих могла да го понеса.
— Само заради парите ли е, Роуз?
— Не съм сигурна — отвърна тя. — Честна дума. Не съм… Не разбирам сама себе си. Невероятно вълнуващо е, когато мъжете се увъртат около теб. То е като… О, едва ли ще го разбереш.
— Мисля, че бих могла. — За момент се поколебах дали да не й кажа за чувствата, които бе събудил Стивън у мен, но преди да успея да изрека и дума, сестра ми продължи:
— Харесвам го, наистина го харесвам. Той е много мил и възпитан, а и е първият човек, който ме кара да се усещам истински значима. Освен това е и хубав — по свой собствен начин, не мислиш ли? Или поне очите му. Само да можех някак да свикна с брадата…
— Сигурна ли си, че не предпочиташ Нийл? Той е много добър, а по лицето му няма и следа от брада.
— О, Нийл… — Тонът й бе толкова пренебрежителен, че беше повече от очевидно — Нийл я бе засегнал жестоко. — Не, ти можеш да си го хванеш.
Честно казано, подобна идея никога не ми беше хрумвала. Аз, разбира се, не я възприех на сериозно, но чувствах, че си заслужава да я обмисля, когато остана на спокойствие.
— Само ако можех да накарам Саймън да се обръсне — продължи сестра ми, после гласът й стана рязък. — Какво значение има всъщност? Бих се омъжила за него дори да не можех да го понасям. Виждала ли си нещо по-красиво от банята на госпожа Котън, Касандра?
— Да, доста неща — отвърнах твърдо. — И никакви бани на света не биха те направили щастлива, ако се омъжиш за брадат човек, когото отгоре на всичкото не понасяш.
— Не съм казала, че не го понасям, напротив — харесвам го. Даже почти… — Тя млъкна и се върна в леглото си.
— Може би няма да си сигурна какво точно изпитваш към него, докато не те целуне — допуснах.
— Но аз не мога да му позволя да го стори, докато не ми предложи брак! — твърдо рече тя. — Това поне е нещо, което знам със сигурност.
Помислих си, че сестра ми е доста старомодна, но запазих това мнение за себе си.
— Ще се моля действително да се влюбиш в него — и той в тебе, разбира се. И ще го направя както трябва, не в леглото, както обикновено.
— Аз също — отвърна тя и отново скочи.
Двете усърдно се замолихме, Роуз — по-усърдно от мен. Когато си легнах, тя продължаваше да стои на колене.
— Стига толкова, Роуз — спрях я накрая. — Достатъчно е просто да споменеш нещата, които искаш. Безкрайните молитви са като досадно дуднене.
Разбира се, още дълго не можахме да заспим. Мъчех се да измисля нещо умно, което да ни каже госпожица Блосъм, но нещо не бях във форма. По едно време чух звуците на бухал и успях да се успокоя, представяйки си го как лети над тъмните поля. После изведнъж се сетих, че ако го прави, то значи, че е тръгнал на лов за мишки. Обичам бухалите, но ми се ще Бог да ги беше създал вегетарианци. Роуз не спираше да се върти в кревата.