— О, престани да се мяташ — почти й заповядах. — Ще скъсаш и последната останала здрава тел от пружината.
Но тя продължи да се върти неспокойно. Чух я да диша равномерно едва когато часовникът на църковната кула в Годсенд удари два след полунощ. Тогава и аз заспах.
Девета глава
Отне ми три дни, за да опиша партито в Скотни Хол — не отбелязвах местата, на които правех прекъсвания, защото исках разказът ми да звучи цялостно. Сега, когато животът стана толкова вълнуващ, този дневник ми се струва като книга, която създавам. Вчерашният ден е следващата глава в моето повествование и аз нямам търпение да премина директно към него, но трябва да сдържа порива си и първо да разкажа онова, което се случи междувременно.
В никакъв случай обаче не мога да устоя на изкушението фантазията ми да се развихри. Както Роуз спомена, аз бих могла да спечеля Нийл Котън за себе си. Поиграх си малко с тази идея, мислих върху нея, когато се събудих на сутринта след партито, и си представих, че Нийл ми прави предложение — за място на действието избрах градината с шадравана в Скотни. Отново се унесох в дрямка. Засънувах, че приемам да стана негова съпруга и че двете с Роуз се стягаме за двойна сватба. Естествено, купихме си най-невероятните булчински рокли, които човек може да си представи. После видях себе си и сестра си затворени в банята на госпожа Котън, а лицето на Стивън не спираше да се мярка в излъсканите огледални стени. Изпитах огромно облекчение, когато се събудих и установих, че всичко е било само сън. Разбира се сега, след като отделих толкова време, за да си мисля по въпроса, съм наясно с факта, че Нийл никога няма да ми предложи брак. Не че ми пука.
Предполагам, че все пак би могъл — но ако го стори, то ще бъде по съвсем различен начин от този, който си бях представяла, и със сигурност — на друго място, не в градината до шадравана.
Двете с Топаз хубавичко обсъдихме партито, докато оправяхме леглата. Надеждите й по отношение на Роуз все повече и повече нарастваха, но, от друга страна, настроението й беше доста понижено заради татко — той рязко я отрязал, когато тя го попитала за какво толкова си говорели с госпожа Котън.
— Всичко, което успях да изкопна от него, беше: „Не ставай глупава, скъпа — как може човек да ти преразкаже детайлите от един разговор? Тя е невероятно интелигентна жена и освен че може да говори добре, умее също така и да слуша.“ И какво мислиш, че каза после? Че първата му преценка за нея е била погрешна — знанията й по литературните въпроси съвсем не били повърхностни, тя всъщност била страшно начетена и високо образована. „Ясно е, че човек не може да си вади генерални заключения за една нация само на базата на някакво кратко запознанство“, завърши баща ти. От тона му излизаше, че аз съм онази, която си е позволявала да прави въпросните генерални заключения, представяш ли си?
— Колко неприятно — отвърнах, като се опитвах да сдържа смеха си — беше ми забавно, че татко е възприел толкова навътре забележката на госпожа Котън за прибързаните изводи.
— Как така може да разговаря за литература с нея, а с мен не? — продължи да се тюхка Топаз. — Непрекъснато се опитвам да подхвана темата за книги, но той просто не ми позволява.
Обвинявам татко за много неща, но не и за това — защото наистина е агония да слушаш коментарите на мащехата ми във връзка с една или друга книга. Когато например копнеех да обменя мисли с някого за романа „Война и мир“ на Толстой, тя каза: „А, онова, което е толкова прекрасно в тази книга, е застъпването на мащабните действия. Веднъж се опитах да нарисувам платно, провокирано от романа, като идеята ми беше да пресъздам случките под формата на кръговрат…“ — и после не можа да се сети коя е Наташа Ростова.
Посъчувствах й заради пренебрежителното отношение на баща ми към интелектуалните й изяви, но гледах да приключа по-бързо, защото нямах търпение да се върна към дневника си. Успях да открадна за писане един час преди обяда, но за сметка на това прекарах почти целия следобед, усамотена на тавана с писалка в ръка. Там ме откри и Стивън, като се върна от работа. Сърцето ми се сви, когато ми подаде някаква сгъната хартийка — наистина бях повярвала, че се е отказал от стихотворните си опити. Сега приятелят ми стоеше в очакване.