Накрая Топаз накара Стивън да откачи вратичката на кокошарника и да я закрепи върху две дървени магарета. Сложихме новата си маса до пейката под прозореца, където можеха да седнат трима души. Решихме да изработим покривка от сивите брокатени завеси в хола — стана невероятна, макар свързващият ръб да личеше малко и краищата й да опираха в краката ни. Сребърните ни прибори, финият китайски порцелан и кристалните чаши отдавна бяха напуснали дома ни, но Викарият ни даде назаем неговите, като добави и един сребърен свещник. Разбира се, поканихме и него на въпросната вечеря. Той пристигна рано, седна в кухнята и се зае да излъсква сребърните прибори, докато ние се обличахме. (Роуз облече черната рокля на Топаз — в нея сестра ми изглеждаше направо невероятна.)
Менюто ни бе:
Бульон (приготвен от костта на пушения бут).
Пилешко варено и задушена шунка.
Праскови със сметана (Котънови изпратиха прасковите съвсем навреме).
За мезе: мус с подправки и шунка.
Топаз сама приготви всичко, а Айви Стебинс се съгласи да ни сервира. Стивън и Томас й помагаха. Нямаше никакви фалове, като изключим това, че Айви не спираше да се втренчва в брадата на Саймън. По-късно ми каза, че през цялото време я побивали тръпки.
Госпожа Котън, както винаги, говореше, без да спре, но се държеше много мило с всички. Мисля, че именно тя ни накара да повярваме, че вечерята е преминала с голям успех. Американците се адаптират без проблем — Нийл и Саймън помогнаха при миенето на съдовете. (Наричат го „справяне с посудата“.) Аз лично бих предпочела те да не се включват в разчистването, защото нашата кухня ни най-малко няма американски вид. Вътре беше ужасно разхвърляно. Томас беше сложил всички използвани чинии на пода, за да могат Елоиз и Абелард да ги оближат — глупаво хрумване, като се има предвид, че пилешките кости са твърде дребни и съответно — опасни за животните.
Айви миеше съдовете, а ние ги подсушавахме. После Стивън закара Айви у тях. Тя е на същата възраст като мен, но е едра и много красива. Несъмнено е хвърлила око на Стивън — преди не го бях забелязала, но тази вечер ми направи впечатление. Предполагам, че за него ще е голям късмет, ако се ожени за Айви, защото тя е единственото дете на Стебинсови и след време ще наследи фермата. Зачудих се дали няма да я целуне пред вратата им. Дали изобщо някога беше целувал момиче? Част от мислите ми бягаха към Стивън, но като цяло вниманието ми бе насочено към Котънови. Нийл седеше на масата в кухнята и галеше Ейб, който направо бе примрял от удоволствие. Саймън кръстосваше напред-назад и проверяваше как е свършена работата. Изведнъж си спомних за онази първа вечер, в която се запознахме с тях. Надявах се, че Роуз е забравила за сянката на Саймън, очертана върху стената — аз самата почти бях престанала да мисля за това. У Саймън със сигурност няма нищо, което да накара човек да го свърже с дявола.
След като приключихме с разчистването на трапезарията, преминахме към най-вълнуващата част от вечерта.
Започна се с това, че Саймън попита дали можем да ги разведем из замъка: очаквах тази негова молба и предварително се бях погрижила спалните да бъдат идеално изчистени и оправени.
— Запали газената лампа, Томас, после ще се качим на крепостната стена — казах. Чувствах, че колкото по-романтична изглежда вечерта, толкова по-добре ще бъде за Роуз. — Ще започнем от хола.
Прекосихме всекидневната, където продължаваха да седят останалите. Татко и госпожа Котън разговаряха, Топаз слушаше, а очите на викария бяха неестествено отворени, което ми подсказваше, че е изпаднал в полудрямка. Когато нашата групичка се появи, той се поразсъни и ни даде да разберем, че с най-голямо удоволствие би се присъединил към нас, но аз не го окуражих — целта ми беше да останем възможно по-малко.
— Първо ще отидем до къщичката на вратаря, точно над централната порта — каза Роуз, когато влязохме в хола, и бързо се озова пред входната врата. Стана ми ясно, че иска да избегне повторното отиване в трапезарията. Аз лично смятах, че празнотата в трапезарията е много по-привлекателна от мебелировката в спалните ни.
Докато прекосявахме двора, Саймън погледна към могилата с кулата Белмот и възкликна:
— Вижте колко мрачна и висока изглежда кулата на фона на звездното небе!
Усещах, че се настройва на романтична вълна. Беше прелестна вечер с топъл и нежен ветрец — о, невероятно подходяща за замисъла ми нощ!
Винаги, когато се качвам по стълбите, водещи към стаичките над портата, се сещам за мига, в който за пръв път видях замъка и за начина, по който Роуз ме побутваше отзад, докато налучквах с крака изронените каменни стъпала. Този далечен детски спомен ме изпълни с нежност към сестра ми и намерението ми да направя за нея най-доброто, на което бях способна, се усили още повече. Следвахме светлината на газената лампа. Саймън не спираше да се възхищава на извитото стълбище, а аз се ядосвах, че не насочва вниманието си към сестра ми.