Когато се върнах в кухнята, заварих Нийл до огъня. От банските му гащета се виеше пара.
— Вече си мислех, че си ме забравила — отбеляза той и ми се усмихна.
— Не е ли страхотно? — извиках. — Саймън и Роуз се сгодиха!
Усмивката му изчезна със скоростта на светлината.
— Не изглеждаш особено доволен — казах.
— Доволен?! — За секунда той просто стоеше неподвижно и ме гледаше втренчено, после издърпа хавлията от ръцете ми. — Разкарай се оттук и ме остави да се преоблека! — нареди ми с наистина груб тон.
Оставих дрехите му и тръгнах да излизам, после се спрях.
— Нийл… Моля те… Ще ми кажеш ли защо толкова мразиш Роуз? Забелязах го още от самото начало.
Нийл продължи методично да бърше раменете си.
— Не — отвърна той. — Не я мразя от самото начало. Трябва да ти кажа, че когато я видях за първи път, сестра ти много ми хареса.
— Но сега вече не мислиш така, нали? Защо?
Той спря да се бърше и ме погледна право в очите:
— Защото е сметкаджийка. Знаеш го много добре, Касандра.
— Не е вярно! — отвърнах. — Как смееш да твърдиш подобно нещо!
— Можеш ли с ръка на сърцето да кажеш, че тя не се жени за Саймън заради парите му?
— Разбира се, че мога! — Изрекох го с пълна убеденост — в онзи миг наистина го вярвах. След миг обаче почувствах как лицето ми почервенява, защото…
— Ти си проклета малка лъжкиня — рече Нийл. — А аз те мислех за такова добро и искрено хлапе! Нарочно ли ме заведе да плуваме?
Изведнъж ужасно се ядосах — на себе си и на Роуз.
— Да! — изкрещях. — И се радвам, че го направих. Роуз ми каза, че ти ще се намесиш, стига да можеш — просто защото искаш Саймън да се върне в Америка с теб! Гледай си твоята собствена работа, Нийл Котън!
— Разкарай се оттук! — избоботи той.
Изглеждаше толкова ядосан, че се уплаших да не ме фрасне. Хукнах към стълбите, но когато стигнах до най-горното стъпало, се спрях и заговорих с всичкото достойнство, на което бях способна:
— Ще те посъветвам да се овладееш, преди да се срещнеш с брат си.
После захлопнах вратата зад гърба си и пуснах резето — не можех да рискувам да го оставя да ме последва.
Една от положителните страни на гнева е, че загрява човек. Вече не ми беше толкова студено, но, така или иначе, трябваше да сменя мокрия си бански със сухи дрехи, затова отидох в стаята на Топаз. Привършвах с обличането, когато чух, че групичката, която се бе отправила към кулата Белмот, се връща. В съседната стая Саймън каза на Роуз:
— Да отидем и да им съобщим новината.
Побързах да се присъединя към тях и тримата заедно слязохме на долния етаж.
Срещнахме останалите в хола. Госпожа Котън бе застанала съвсем близо до запалената лампа, така че ясно виждах изражението на лицето й. Изненадата й беше огромна, когато видя, че брадата на Саймън я няма. Успя да изрече само едно:
— Саймън!…
След което той я прекъсна:
— Роуз прие да се омъжи за мен.
Тук долната челюст на госпожа Котън тотално увисна. Бях повече от сигурна, че разочарованието й е еднакво по сила с изненадата. Само след секунда обаче тя се овладя и успя да си придаде вид на много доволна. Целуна Роуз и Саймън, благодари на сестра ми, че е накарала сина й да се обръсне. Разцелува също мен и Топаз — дори си помислих, че ще целуне и баща ми! И през цялото това време думите не спираха да се леят от устата й! Веднъж бях споменала, че говорът й прилича на стена от слова, този път ми напомняше за боен кораб, вкарал в действие всичките си оръдия. Но госпожа Котън определено се държеше много мило. Колкото повече я опознава човек, толкова повече я харесва.
Нийл се появи по средата на поздравленията — със задоволство установих, че ризата му е ужасно измачкана. Никой не би допуснал, че само допреди няколко минути той е бълвал огън и жупел.
— Поздравления, Саймън — виждам, че брадата ти е изчезнала! Роуз, скъпа, сигурен съм, че се досещаш за всичко, което искам да ти пожелая.
Трябва да призная, че думите му ме вбесиха със своята двусмисленост, но Роуз, изглежда, не схвана подтекста им. Тя любезно му благодари и продължи да слуша възклицанията на госпожа Котън.