Задачата на вожда — творец на нова програма не е в това от всички страни да претегли степента на изпълняемост на тази програма във всеки един момент, а възможно най-ясно да покаже самата й същност. Това означава, че такъв деец е длъжен повече да мисли за самата цел, отколкото за пътя към нея.
Задачата за осъществяването на целта в живота е задача на политиката. Първият в мисленето си се ръководи предимно от идеите за вечните истини; вторият — предимно от съображения за практическата действителност. Тук става въпрос за принципната правилност на самата идея, а не за големите или малките трудности при нейното прилагане в живота. Ако творецът на програмата замени търсенията на абсолютната истина с търсене на така наречената „целесъобразност“ и със съображения за „изпълняемост“, дейността му изведнъж ще престане да бъде пътеводна светлина за търсещото нови пътища човечество. Тогава работата му ще стане сива и ежедневна. Задачата на вожда, който твори програма за ново велико движение, се свежда до това ярко да обрисува неговата цел. Задачата за въплъщаването на тази цел в живота е задача на политиката. Първият в мисленето си се ръководи предимно от идеите за вечните истини; вторият — предимно от съображения за практическата действителност. Величието на първия лежи в плоскостта на абсолютната правота на абстрактната си идея; величието на втория — в плоскостта на верните оценки на дадените факти и правилното използване на обстановката; пътеводна светлина за втория е онази цел, която първият показва. Изпитът за политика е успехът на плановете му и практическите стъпки, с други думи, степента на превръщане в действителност на неговите планове и проекти. Друго нещо е работата на дееца, който твори нова програма. Пълното въплъщаване на неговата програма в живота до края никога няма да му се удаде, тъй като човешкият гений може да установи вечни истини, кристално ясни цели и в същото време да не види тяхното окончателно тържество просто поради това, че обкръжаващият човешки свят се оказва недостатъчно възприемчив към тези велики идеи и във всеки случай не ги превръща веднага в действителност. В нашия живот е така, че, колкото по-правилна и по-велика е дадена идея, толкова по-малко възможно става нейното въплъщаване в живота, понеже нейната реализация зависи от хората. Ето защо изпит за твореца на нова програма е не степента на въплъщаване на целите му в живота, а степента на правилност на самата идея, степента на онова влияние, което тя впоследствие ще окаже на цялото човешко развитие. Ако това не беше така, тогава не бихме могли да причислим към великите хора на нашата земя нито един от основателите на религиите, понеже е известно, че техните естетически идеали никога няма да намерят поне от малко пълното си въплъщение в живота. Даже религията на любовта на практика е намерила само съвсем частично въплъщение в живота в сравнение с това, което е желал нейният творец. И въпреки това тя има велико историческо значение, понеже е дала тласък на цялото културно и нравствено развитие на човечеството в определено направление.
Огромната разлика между задачите на твореца на програмата и практика-политик е причина за това, че ние почти никога не срещаме съчетаване на качества на единия или другия в едно лице. Нито и най-малък намек за такова съчетание няма да намерим особено у тези „преуспяващи“ политици от миниатюрен формат, дейността на които в по-голямата си част се изчерпва с „изкуството да достигнат възможното“ (с тази формула, по наше мнение прекалено скромна, Бисмарк, както е известно, е определил същността на политиката въобще). Колкото по-свободен е подобен „политик“ от каквито и да е било крупни идеи, толкова по-леко и във всеки случай по-бързо ще дойдат „успехите“ му.
Прилагането в живота на онези цели, които имат огромно значение за бъдещите времена, не обещава близка награда на великите хора, прогласили тези цели. Широките слоеве на масите рядко разбират веднага тези цели. За масите делничните въпроси, свързани с бирата и млякото, са по-разбираеми и им се струват по-важни, отколкото далновидните планове за бъдещето, които могат да се осъществят едва с течение на времето и ползата от които ще почувстват само бъдещите поколения.