Ето защо, за да не загуби симпатиите на днешния ден, редовият „политик“ от самолюбие, което се явява роден брат на глупостта, ще се държи настрана от всякакви велики планове за бъдещето. Всичките успехи и цялото значение на подобни политици принадлежат изключително на днешния ден. Те просто няма да съществуват за бъдещите поколения. Хората с ниски чела малко се безпокоят от това; на тях им е достатъчен днешният ден.
Съвсем други са хората, творящи нови програми. Тяхното значение е почти винаги в бъдещето. Затова тези теоретици често ги наричат „хора не от този свят“. Ако говорят за политиците, че тяхното изкуство е изкуството да достигнат възможното, то за творците на нови програми може да се каже, че боговете ги покровителстват точно в тези случаи, когато те желаят именно невъзможното. Такъв теоретик трябва да се примири с това, че съвременността ще му откаже признание. Затова, ако идеите му са наистина безсмъртни, той ще пожъне велика слава от бъдещите поколения.
Веднъж в продължение на голяма историческа епоха може да се случи така, че качествата на твореца на нова програма и качествата на големия политик се съчетават в едно и също лице. Но колкото по-тясно се съчетават в това лице и двете качества, толкова по-големи препятствия ще срещне даденото лице по своя път, понеже ще излиза на политическата арена. Такъв политик работи не за да удовлетвори степента на разбираемост на всеки среден еснаф — такъв деец работи за реализирането на онези цели, които засега са разбираеми за неколцина. Ето защо животът на такъв голям политик протича в условия на гореща любов от страна на едни и силна ненавист от страна на други. Протестите от страна на съвременниците, неосъзнаващи великото значение на дейността на този човек, се сливат с признанието на другите, т.е. на тези, които вече осъзнават, че този деец работи и за бъдещите поколения.
Колкото по-голямо значение има за бъдещето работата на даден човек, толкова по-малко тя се разбира от съвременниците му, толкова по-трудна е борбата и толкова по-рядко е налице успех. Само на неколцина дейци всичко на всичко един път в продължение на много столетия ще им се усмихне щастието и те може би на старини ще видят първите проблясъци на бъдещата си безсмъртна слава. В такива случаи пред нас е маратонското препускане на историята. В повечето случаи лавровите венци се поставят само на главата на мъртвите герои.
Трябва да причислим към героите и онези велики борци на този свят, които, въпреки че не са признати от съвременниците си, се борят до края за идеите и идеалите си. Ще дойде време и именно тези хора ще станат най-скъпи за своя народ. Ще дойде време и всеки народен син ще изпитва потребност, макар и със задна дата да изкупи онези грехове, които по негово време са били извършени по отношение на героичните личности. Тогава ще настъпи време, когато човечеството, изпълнено с благодарност и преклонение пред паметта на своите герои, ще започне да изучава великата работа на тези дейци ден след ден и образът на тези велики личности ще свети на всички страдащи и паднали духом.
Говорейки за това, ние имаме пред вид, разбира се, не само великите държавни дейци, но и изобщо всички велики реформатори. Заедно с Фридрих Велики тук трябва да бъдат поставени и Мартин Лутер и Рихард Вагнер.
След първата лекция на Готфрид Федер „За необходимостта да се премахне робството на лихварите“ веднага разбрах, че теоретичната истина е на страната на Федер и че тази истина има безкрайно голямо значение за бъдещото на нашия народ. Строгото разделяне, каквото Федер правеше между борсовия капитал и националното стопанство изобщо, даваше възможност да се започне борба против капитала въобще като фактор, необходим за съхраняване на независимо народно стопанство. Сега вече достатъчно добре разбирах създалата се нова обстановка, за да пропусна, че на дневен ред не е борбата срещу враждуващи държави, а борбата срещу интернационалния капитал. В лекциите на Федер веднага схванах великия лозунг на борбата на цяла една епоха.
По-нататъшните събития отново показаха, колко правилно беше тогавашното ни чувство. Сега вече нашите мъдри буржоазни политици престанаха да ни се подиграват; сега вече и тези политици, доколкото те не са съзнателни лъжци, бяха принудени сами да признаят, че международният борсов капитал беше не само главен виновник за войната, но и сега след приключването й прави всичко възможно да превърне мира в ад.
От този момент борбата срещу финансовия и заемния капитал успя да стане най-важната програмна точка на борбата на цялата немска нация за икономическата й независимост и свобода.