Глава IX
Германската работническа партия
Един прекрасен ден получих от началството си поръчение подробничко да разузная какво именно представлява образувалата се тези дни някаква си „немска работническа партия“.
Предадоха ми, че тази партия свиква тези дни събрание и че на него ще се изкаже пак същия този Готфрид Федер. Бях длъжен да отида на това събрание, за да направя после доклад за началството си.
Това, че армията по това време проявяваше много голям интерес към всичко, което ставаше в политическите партии, беше повече от ясно. Та нали революцията даде право на войниците да участват в политическите партии и от това право сега се ползваха тъкмо най-неопитните от тях. След известно време партията на центъра и социалдемократите за свое най-голямо съжаление се убедиха в това, че войниците обръщат гръб на революционните партии и засвидетелстват симпатиите си към националното движение и делото за възраждане на родината. Тогава тези господа се принудиха да им отнемат избирателното право и да им забранят участие в политическия живот.
Ако партията на центъра и марксистите не бяха прибягнали към тази мярка, то след кратко време ноемврийският строй нямаше да съществува повече, а с това щеше да се сложи край и на целия ни национален позор. Ето защо няма нищо чудно в това, че господата ноемврийски престъпници побързаха да отнемат от войниците така наречените „държавни права“ — така наричаха по време на революцията равноправието, предоставено тогава на войниците. През описания от мене период животът на армията се развиваше в най-добра посока. Армията гореше от желание да освободи нацията от игото на кръвопийците и лакеите на Антантата. Наложи се партията на центъра и социалдемократите да побързат с лишаването на войниците от избирателни права. Това беше, повтаряме, от тяхна гледна точка напълно разбираемо. Но вече напълно неразбираемо беше това, че и така наречените „национални“ партии на свой ред с ентусиазъм поддържаха тази мярка, осъществена от ноемврийските престъпници. На националните партии не им идваше и на ум, че с това помагат да се парализира онова най-добро оръжие на националния подем, което тогава беше на наше разположение. Такова поведение на така наречените национални партии още веднъж показа какви жалки доктринери бяха онези невиннички младежи, които стояха начело на тези партии. Тези разядени от старческа болест буржоазни слоеве наистина смятаха, че, ако отнемат избирателното право на войниците, то армията ни отново ще се превърне в опора на родината и ще започне да играе ролята, която е играла до войната. Те съвсем не разбираха, че партията на центъра и социалдемократите преследват само една цел да изтръгнат от армията станалия опасен зъб, т.е. да попречат на армията по-нататък да служи на делото за национален подем. Ноемврийските престъпници прекрасно си даваха сметка за това, че, ако тази операция им се удаде, армията ще бъде превърната в обикновена полиция и ще престане да бъде истинска войска, способна да води същинска борба срещу врага. Уви, бъдещето напълно потвърди тази прогноза.
Как можаха нашите така наречените „национални“ политици, макар и за една секунда, да помислят, че доброто развитие на армията е възможно другояче освен на национални начала. Това им отива много на тези господа. Хора, които по време на войната бяха парламентаристи, т.е. по-просто казано дърдорковци, разбира се, не са в състояние да разберат какво означава за една армия великата традиция на миналото, какво означават за нея спомените за онези времена, когато немският войник е бил пръв в света.
И така, на мен ми се наложи да отида на събранието на „немската работническа партия“, за която абсолютно нищо не знаех. Вечерта се отправих към мюнхенската бирария „Щернеке“, придобила впоследствие историческо значение. В стаята, която по-късно на шега нарекохме „моргата“, заварих 20–25 човека. Всички те явно принадлежаха към нисшите слоеве на обществото. Съдържанието на доклада на Федер ми беше вече известно от лекциите му на нашия курс. Затова аз повече разглеждах аудиторията и се запознавах с обстановката.
Впечатлението ми беше неопределено. Най-обикновено събранийце, както многото събрания през този период. Та нали ние преживявахме точно този период, когато почти всеки се чувстваше призван да образува каквато и да е нова партия. Достатъчно бяха хората, недоволни от старите партии и загубили доверието си у тях. Новоизлюпените партии се плодяха като гъби и толкова бързо изчезваха от лицето на земята, почти от никого незабелязани. Основателите на тези общества в по-голямата си част нямаха никаква представа от това какво значи, всъщност, да „възпиташ“ нова партия или още повече да създадеш ново движение. В по-голямата си част тези сапунени мехури, както вече казах, се пукаха по най-смешния начин, показвайки само пълното политическо нищожество на техните творци.