Аз не принадлежа към този тип хора, които днес се залавят с едно дело, а утре с друго, за да търсят в други ден отново нещо ново. Добре знаейки това за себе си, аз именно заради това толкова трудно се решавах да постъпя в „немската работническа партия“. Знаех, че ако постъпя в нея, то съм длъжен да се отдам изцяло на делото. Или така, или изобщо да не се свързвам такова начинание. Знаех, че приемам решение завинаги, че, правейки тази крачка, аз нямаше вече да отстъпя. Ето защо това беше за мен не какъвто и да е епизод, не игра, а най-съществения, най-сериозния въпрос. В мен тогава живееше инстинктивно отвращение към хората, които се залавят за куп неща и не приключват нито едно. Този тип хора ми беше просто противен. Такова многоделие ми се струваше по-лошо и от абсолютно безделие.
Сега сама съдбата ми даваше знак. Нито към една от съществуващите големи партии не бих се присъединил — по-подробно ще изложа мотивите по-долу. Сега пред мен беше нищожна организация малко смешна, но в моите очи тя имаше това предимство, че не беше още закостеняла като „организация“, а и затова представляваше арена за свободни действия на отделни лица. Тук като че ли се откриваше действителна възможност да се работи. И колкото по-слабо е това движение, толкова по-лесно е да го насочиш на правия път. Тук можеше още да се даде на движението правилно съдържание и верни цели, за което и дума не можеше да става по отношение вече съществуващите стари големи партии.
Колкото по-съсредоточено мислех за „немската работническа партия“, толкова повече у мен растеше убеждението, че, може би, тъкмо от недрата на такова, в началото малко движение, ще израсте националният подем. Във всеки случай ми беше ясно, че процесът на възраждане на нацията не може да бъде започнат с тези парламентарни политически партии, които все още изцяло са подвластни на стари представи или даже направо са образувани на основата на престъпен режим. За мен беше ясно, че нашето дело е да провъзгласим ново миросъзерцание, а не да издигна нова избирателна парола. Беше ми невероятно трудно да взема решение. От обикновено намерение до превръщането му в действителност съществува огромна дистанция. Какви данни притежавах, за да приема такава грандиозна задача?
Че бях беден и нямах никакви средства, беше половин беда. По-лошото беше, че не притежавах никакво име, че принадлежах към числото на милионите безименни хора, чието раждане и смърт преминават незабелязано даже за заобикалящата ги среда. Прибавете към това и онези трудности, които произтичаха от недостатъците на училищното образование.
Така наречената „интелигенция“, както е известно, винаги гледа отгоре всеки пришълец, който не е имал щастието да премине всички съответни степени в учебните заведения и да се „напомпа“ с всички съответни „знания“. Нали обикновено у нас не питат на какво е способен този човек, какво умее да прави, а питат какви учебни заведения е завършил. За тези „образовани“ хора всяко празноглаво момче, само ако притежава необходимите дипломи, представлява величие, докато най-талантливият млад човек е нищо в техните очи, ако не му се удало да преодолее цялата ученическа премъдрост. Много лесно си представях тогава как ще ме посрещне това така наречено общество. Сгреших само в това отношение, че считах хората за много по-добри, отколкото те за съжаление се оказаха в реалната действителност. Разбира се, изключения винаги има. Все пак през целия си живот аз отлично различавам хората, действително открояващи се с известен талант от хората, които умеят само да черпят от училищни знания.
След двудневни тежки колебания и размишления аз най-накрая дойдох до твърдото убеждение, че трябва да се реша на тази стъпка. Това беше най-важното решение в живота ми. За никакво отстъпване, разбира се, не беше и не можеше да става дума. Заявих, че съм готов да постъпя в членство на „немската работническа партия“ и получих временна членска карта — номер седем.
Глава X
Истинските причини за германската катастрофа
Дълбочината на падението, на което и да е тяло, винаги се явява мярка за отдалечеността на даденото му местонахождение от първоначалното положение, в което то се е намирало по-рано. Този закон също се отнася и за падението на цели народи и държави. Но именно пред вид на това особено голямо значение придобива въпросът за това в какво положение или, по-точно казано, на каква висота се е намирал този народ до началото на своето падение. Силно и дълбоко може да падне само онзи народ, който по-рано се е намирал на по-голяма или по-малка висота. Затова е толкова трудно за всеки правилно мислещ и правилно чувстващ човек да преживее катастрофата на нашата Германска империя, тъй като нашето падане стана от такава голяма височина, каквато при сегашното унижение на Германия е трудно да си представим.