Същото може да се каже за заболяванията на цели народни организми. Ако заболяването не приеме катастрофални размери, човекът постепенно свиква с него, а обществото с времето при всички случаи загива. При такава ситуация трябва да се счита направо за щастие, когато процесът на бавно гниене изведнъж се смени с бурно проявление на болестта дотолкова, че народът, в края на краищата, да си даде сметка за това, колко е опасно положението. В това се заключава, може да се каже, и благотворното значение на катастрофалния път на развитие. При равни други условия може да се превърне в изходна точка за преодоляване на болестта.
Но и в този последен случай, за да се пристъпи към успешно лечение на болестта, трябва преди всичко правилно да се открие източника й.
Да се различи правилно възбудителят на болестта и породилите я причини и в този случай се явява най-важното нещо. Но толкова по-трудно е да се направи тази разлика, колкото по-дълго микробите на болестта пребивават в народния организъм, тъй като при едно продължително пребиване от тяхна страна в организма болният свиква с тях и започва да ги усеща като естествена съставна част от своето тяло. Съществуват такива несъмнено вредни отрови, към които обаче организмът лесно свиква дотам, че престава да ги счита за „чужди“ на тялото си и започва да вижда в тях необходимата принадлежност на народния организъм. Той дотолкова свиква с тях, че във всеки случай вижда в тях необходимото зло и престава даже да мисли за това, че трябва да намери възбудителя на болестта и да го унищожи.
Така и у нас дълго преди началото на световната война организмът се разяждаше от отрова и в същото време към тази отрова бяха дотолкова привикнали, че никой, с отделни изключения, не се грижеше да открие възбудителя на болестта и да го ликвидира. Предвид изключенията хората понякога се замисляха само над болезнените явления в областта на икономическия живот. Аномалиите в тази сфера понякога привличаха към себе си вниманието, но в редица други области преминавахме напълно спокойно през аномалиите.
А между другото още тогава имаше немалко симптоми на упадък, над които би следвало да се замислим много сериозно.
Що се касае до аномалиите в икономическия ред, то тук се налага да се отбележи следното.
Бурният растеж на народонаселението в нашата държава до началото на войната издигна проблема за достатъчното препитание на Германия и го постави в центъра на всички наши политически и икономически задачи. За съжаление, на нашата държава не й стигаше решителност да застане на единствения правилен път за разрешаване на този проблем. Държавните ни дейци смятаха, че са успели да изнамерят по-лек и по-евтин път към целта. Отказът ни от политиката на завоюване на нови земи в Европа и вместо това избраната от нас безумна политика на така нареченото мирно икономическо завоюване на земята непременно трябваше да доведат до опасна политика на безгранична индустриализация.
Първото и много тежко последствие от тази политика беше предизвиканото от нея отслабване на селячеството. В тази степен, в която се топеше селското съсловие, в същата степен неудържимо растеше броят на градския пролетариат. В края на краищата, беше загубено всякакво равновесие.
Към това се прибави и увеличаването на неравенството — рязката граница между богатството и бедността. Нищетата и изобилието сега живяха толкова непосредствено близо, че резултатите неизбежно щяха да бъдат трагични. Мизерията и честата безработица започнаха да издевателстват над човека, усилвайки недоволството и озлоблението сред бедняците. Като резултат се усили политическия разкол между класите. Независимо от това, че страната преживяваше епоха на икономически разцвет, недоволството на мизеруващите ставаше все по-голямо. В края на краищата, навсякъде се утвърди убеждението, че „така не може да продължава дълго“. И в същото време хората въобще не си представяха, какво трябва и може да се направи, за да се промени всичко това.