Налице бяха типичните симптоми на дълбоко недоволство, което обикновено на първо време се проявява по този начин.
Още по-лоши бяха симптомите, също произтичащи от това, че се отдаваше прекалено голямо значение на икономическия фактор.
Понеже стопанството се превърна в господар на държавата и понеже парите станаха главно божество, пред което всички и всичко се прекланяше. Старите небесни богове все повече се предаваха в архива; сега ласкаеха само единствения бог-мамон. Започна израждане от най-лош вид — израждане толкова опасно, че нацията вървеше към епоха, свързана с огромни опасности и изискваща от синовете й героизъм. Стана ясно, че Германия върви към този ден, когато само със силата на меча ще може да си осигури парчето хляб и „мирният стопански труд“.
Властта на парите беше, уви, санкционирана и онази инстанция, която, може би, повече от всички беше длъжна да въстане срещу нея: негово величество германският император започна да вкарва в орбитата на финансовия капитал също висшето дворянство, което можеше да има, разбира се, най-лошите последствия. Вината на Вилхелм II се смекчаваше от обстоятелството, че тази опасност не беше забелязал и самият Бисмарк. Благодарение на вкарването на висшето дворянство в кръгооборота на финансовия капитал идеалните добродетели на практика се подчиняваха на влиянието на силата на парите. Беше ясно, че ако един път се застане на този път, военната аристокрация в най-близко време е длъжна да отстъпи на заден план пред финансовата аристокрация. Паричните операции са по-лесни от военните на боевите полета. Истинският герой, истинският държавен деец не би се съблазнил да се обвърже в тесни взаимоотношения с еврейските банкери. Наградите и отличията за военни подвизи станаха много евтини. Истинският войн сега предпочиташе да се откаже от такива награди. Даже и от гледна точка на чистотата на кръвта този процес също имаше дълбоко трагични последици. Дворянството постепенно се лишаваше от чисто расовите предпоставки за своето съществуване. Значителна част от благородното дворянство сега по-скоро заслужаваше епитета: „неблагородно дворянство“.
Постепенното изчезване на правото на лична собственост и преходът на системата на цялото стопанство в собственост на акционерни дружества представляваха уродлив симптом на икономически упадък.
С това всеки труд като цяло ставаше обект на спекулация от страна на безсъвестните лихвари. Отделянето на собствеността от труда приемаше най-остри форми. Сега празникът беше на улицата, на борсата. Борсаджиите тържествуваха за своята победа и бавно, но непоколебимо взеха в ръцете си целия живот на страната, целия контрол над съдбата на нацията.
Още до началото на световната война чрез посредничеството на акционерните дружества цялото германско стопанство все повече попадаше под контрола на интернационалния капитал. Част от германската индустрия наистина правеше сериозни усилия, за да избегне тази съдба, но, в края на краищата, и тя падна жертва на обединения натиск от страна на алчния финансов капитал, който водеше своята борба с помощта на предания му приятел — марксизма.
Дългата война, която се водеше срещу германската „тежка индустрия“ беше само началото на подчинението на цялото германско стопанство на интернационалния контрол. Към това подчинение от самото начало се стремеше марксизмът. Но едва с победата в революцията от 1918–1919 г. марксизмът окончателно постигна тази своя цел. Сега, когато пиша тези редове, интернационалният финансов капитал удържа още една победа: той подчини на себе си и германските железници. С това „международната“ социалдемокрация вижда още една от своите цели осъществена.
Какво голямо значение започна да придобива у нас факторът икономика и как проникна този предразсъдък в съзнанието на немския народ може да се съди даже само по това, че с приключването на световната война господин Стинес, един от най-изявените представители на немската промишленост и търговия, излезе и открито заяви, че само икономиката би могла да спаси Германия. Този възглед се проповядваше точно тогава, когато Франция, например, виждаше най-главната задача в реорганизирането на преподаването в училищата си в хуманитарен дух и в решителната борба срещу онази грешна мисъл, че съдбата на един народ и една държава не зависи от вечните морални ценности, а от икономическите фактори. Изречението на Стинес причини много беди. То беше подхванато с изумителна бързина и използвано по най-безсъвестен начин от онези шарлатани и невежи знахари, които бяха издигнати от германската революция на най-висши постове.