За това сега е необходимо да се говори на глас, тъй като в последно време отново тихомълком започват да действат някои от факторите, които не малко направиха, за да погубят монархията. Преправяйки се на наивни, някои господа с вдигнато чело се кълнат в името на „своя крал“, като напълно забравят, че именно те в най-критичната минута дезертираха от лагера на монархията по най-безсрамен начин. Не стига само това, но и тези господа имат още наглостта да наричат с лошо име и онзи немец, който не е склонен да пее с тях в един глас. А кои са, всъщност, тези настоящи герои? Това са същите тези страхливи зайци, които през 1918 г. масово се разбягаха при вида на окървавените превръзки. В този момент те преспокойно предоставиха на „своя“ крал собствената му участ, а самите те побързаха да сменят мечовете си с бастунчета за разходка, да вържат на врата си неутрални вратовръзки и да направят всички останали необходими манипулации, за да могат да се пъхнат в тълпата в ролята на „мирни граждани“. Тези храбри борци за монархия изчезнаха за секунди тогава от повърхността. А ето сега, когато благодарение влиянието на действията на други хора революционните бури утихнаха, когато отново стана безопасно да вдигнеш наздравица за „своя“ крал, сега тези „слуги и съветници“ на короната отново нямат нищо против да вдигнат глава. Сега отново с нетърпение очакват момента, когато ще могат отново да се докопат до топлите местенца. Сега предаността към монархията отново бликаше от тях с всичка сила. Сега те отново са пълни с енергия, вероятно, до момента, когато отново на хоризонта ще се покаже първата окървавена превръзка. Тогава тези страхливци отново ще се разбягат като мишки, усетили котка.
Ако самите монарси не бяха виновни за създаването на такива нрави, ние бихме могли само да изразим съпричастието си към тях, че сегашните им „предани слуги“ представляват такива жалки фигури. Нека макар и днес бившите монарси си дадат сметка, че с подобни рицари е по-лесно да загубиш трона си, отколкото да го завоюваш.
Това лицемерие беше само един от логичните изводи, произтекли от възпитателната система у нас.
В това отношение минусите на нашето възпитание се проявяват в най-ужасяваща форма. Единствено благодарение на цялата ни система на възпитание такива жалки хора можеха да играят огромна роля при всички дворове, като на практика постепенно подриваха основите на монархията. Когато впоследствие цялата институция рухна, те духнаха. Напълно естествено: подлизурковците и блюдолизците никога не са склонни да отдадат живота си за монархията. Ако самите монарси не са разбрали това навреме и ако те и сега не желаят да го разберат, то толкова по-зле за самите тях.
В резултат на неправилната възпитателна система неизбежно се достигна до липсата на достатъчно развито чувство за отговорност, а оттук до неумение да се решават правилно основните проблеми от жизнена важност.
Първопричината на това заболяване у нас в голяма степен се корени в парламентарния режим — Неслучайно този режим е въплъщение на безотговорността в нейния чист вид. За съжаление обаче, тази болест беше проникнала във всички клетки на живота и най-много във всички клетки на нашето държавно управление. Навсякъде хората бягаха от отговорност и затова с най-голямо желание се спираха на полумерките и полурешенията. Мярката за лична отговорност за взетите решения ставаше все по-микроскопична.
Достатъчно е да си припомним каква позиция заемаха и заемат отделните наши правителства по отношение на много в голяма степен вредни явления от обществения живот. Припомнете си това и веднага ще ви стане ясно до какви ужасни резултати води тази всеобща половинчатост, този страх пред отговорността.