Нима нашата преса не помогна с всички сили да се възпита народа в безнравствени чувства? Нима не осмиваше тя най-редовно всякакъв морал и нравственост като нещо остаряло, допотопно, докато най-накрая и народът ни не усвои „съвременния морал“. Нима тя не подронваше системно и упорито основите на държавния апарат дотогава, докато не стане достатъчно само с един удар да се срути цялата институция. Тази преса се бореше с всички средства срещу това народът да не дава на държавата онова, което й принадлежи. Тя беше готова да пусне в ход какви ли не критики, за да унижи армията. Тя редовно саботираше общата военна повинност. Тя наляво и надясно призоваваше към отказ от военни кредити и т.н. В края на краищата, резултатите от това трябваше някога да се проявят.
Дейността на така наречената либерална преса беше дейност на гробарите на немския народ и германската страна. Какво да кажем за „работата“ на лъжливите вестници на марксисткия лагер. Та нали за тях да лъжат е така необходимо, както за котката да лови мишка. Нали главната им задача е да отровят всяко национално, истинско народно чувство от народната душа и с това да подготвят диктатурата на интернационалния капитал, диктатурата на евреите над немската нация.
Какво предприе държавата срещу това масова отравяне на нацията? Нищо, абсолютно нищо. Един-два смешни указа, един-два закона за глоби, когато вече ставаше въпрос за случаи от извънредна низост. И това е всичко. Държавата се стараеше само по един или друг начин да привлече на своя страна тази заразна преса. За тази цел прибягваха до ласкателства и говореха наляво и надясно за великото „значение“ на пресата, за нейната „ценност“, за „просветителската й мисия“ и т.н. А хитрите евреи слушаха цялото това ласкателство, смеейки се в шепичка, и отговаряха лукаво с галантна благодарност.
Причината за този позорен банкрут на държавата беше не толкова в неразбирането на тази опасност, а по-скоро в господството на възмутителната страхливост, а от тази страхливост неизбежно се раждаше поразителна половинчатост при всички решения и мероприятия. Никой не притежаваше решимост да предложи и приложи сериозни радикални мерки. В тази, както и във всяка друга област хората се увличаха по безсмислени половинчати рецепти. Вместо да ударят змията право в сърцето, те я гьделичкаха и дразнеха и в резултат всичко оставаше по-старому. Повече от това. Влиянието на всички тези вредни фактори само растеше от година на година.
Онази отбранителна борба, която немските правителства водеха с пресата, която тровеше народа и най-вече имаше еврейски произход, не притежаваше никаква последователност и не се характеризираше даже с някакъв намек за решителност. Но преди всичко на тази борба й липсваше определена целеустременост. Държавният „разум“ на господата държавни съветници не беше изобщо в състояние поне малко правилно да оцени значението на сериозната борба срещу еврейската преса, да избере надлежно средствата за тази борба и да начертае ясен план на кампанията си. Тази борба се водеше без кормило и без платна. Когато някоя вестникарска змия ухапеше болезнено, то тогава се спираше вестника за няколко седмици или даже за няколко месеца, но оставяха гнездото на змията неприкосновено.
От една страна, тук проличаваше безкрайното хитрата тактика на евреите, а от друга — неопитността и глупостта, достойни само за нашите господа тайни съветници. Евреите бяха твърде умни, за да придават на всичките си вестници еднакво настъпателен характер. Не, задачата на една част от еврейската преса бе да създава прикритие за другата й част. На марксистките вестници даваха задача редовно и открито да оплюват всичко свято на човека, да клеветят по най-безсрамен начин държавата и правителството, да насъскват една част от нацията срещу останалата и т.н. В същото време друга част от еврейските вестници, органите на буржоазно-демократичната „мисъл“, си слагаха маската на прословута обективност, старателно избягваха всички грубости, отлично давайки си сметка, че празноглавковците съдят само по външността и никога не са способни да схванат истинския смисъл на нещата. Използвайки тази слаба черта, буржоазно-демократичните вестници умееха да завоюват за себе си даже и уважение.
За онези, които съдят по външната форма, вестникът „Франкфуртер цайтунг“ е образец на приличие. Нали този вестник никога не употребява груби изрази, винаги отхвърля физическата жестокост, постоянно апелира към борба само с „идейни“ средства. А нали е добре известно, че подобна идейна борба най-много се харесва на най-безидейните. Това е само резултат на недостатъчно образование. Човек се отучва от това, как следва да се възприема природата; той е придобил някакви знания, но изобщо не е способен да ги използва правилно, тъй като тук не са достатъчни само добра воля и прилежност; вродени способности у него няма. Притежавайки само някои зачатьци на полуобразование, такъв човек не разбира законите на природата; не разбира и, че самото съществуване на човека е подчинено на определени вечни закони. Такъв човек не разбира, че в света, където планетите и слънцето се въртят, а луната се върти около планетите и т.н., където постоянно и безусловно силата господства над слабостта и превръща последната в своя послушна слугиня, — няма и не може да има никакви специални закони за самия човек. Вечните принципи на тази мъдра система определят съществуването и на самия човек. Човек може да се опита да разбере тази закономерност, но да я измени, той не може никога.