Нашите полуграмотници не разбират нищо от това. И ето точно заради „полуобразования“ свят евреите издават своите така наречени „интелигентни вестници“. За този кръг читатели се издават такива вестници като „Франкфуртер цайтунг“ и „Берлинер тагесблат“. Техният тон е настроен към този кръг читатели. И трябва да признаем, че тези вестници постигат целта си. Те избягват да произнесат макар и една груба дума, но в същото време те системно сипват отрова в сърцето — само че от друг съд. Приспивайки читателя със сладката си форма на изложение, внушавайки му увереност, че вестникът преследва само интересите на науката или даже на морала, такива вестници удивително ловко, почти по гениален начин успиват бдителността на читателя и правят с него всичко, което си пожелаят. Спечелили доверието на читателя, тези „прилични“ вестници хитро му внушават мисълта, че останалата част от еврейската преса наистина понякога се „зарива“ в изложения, но по същество тя също преследва интересите на народа и нищо повече. Приспаният читател започва да вярва на това. Той също не одобрява резкия тон на втората част от вестниците, но естествено, решително протестира срещу каквото и да е посегателство върху святостта на „свободата на словото“ — под този псевдоним фигурира, както е известно, онази непрекъсната лъжа и онази предателска отрова, с които хранят нашия народ. Така и се получава, че никой не се решава да излезе открито срещу бандитите от печата. Само се опитай и веднага ще получиш срещу себе си така наречената „прилична преса“. Кажи само една дума срещу най-позорните органи на пресата и веднага всички останали вестници ще се застъпят за тях.
И ето по такъв начин отровата безпрепятствено е прониквала в кръвта на народа ни, а държавата не е намерила сили да се бори с тази болест. В половинчатостта на онези средства, които държавата е прилагала, в тяхната смехотворност са се проявявали грозните симптоми на упадъка на държавата. Понеже онази институция, която няма решимостта с всички сили да защитава съществуването си, на практика губи и правото си на съществуване. Всяка половинчатост е само външна проява на вътрешния упадък. Рано или късно сред проявлението на външния упадък следва и окончателната катастрофа.
Аз не се съмнявам нито за секунда, че сегашното поколение, ако управлява правилно, по-лесно ще се справи с тази опасност.
Сегашното поколение е преживяло много и това е укрепило нервите му, доколкото то въобще е съхранило някакво душевно равновесие. От само себе си се разбира, че и за в бъдеще, само щом се опитаме да се докоснем до което и да е еврейско гнездо и да сложим край на техните злоупотреби с печата, щом се опитаме да вземем от ръцете на врага на народа това оръжие за възпитание на масите и да го предадем в ръцете на държавата, юдеите, разбира се, ще вдигнат страшна олелия. Но аз се надявам, че съвременното ни поколение ще се отнесе към това по-спокойно от нашите бащи. В края на краищата, ухапването от змия въпреки всичко не е толкова страшно, колкото избухването на гранати от 30-сантиметрови оръдия.
Като още един пример за проява на слабост и половинчатост от страна на ръководните ни личности по отношение на въпроси на живот и смърт за нацията ни, може да послужи следното. Както е известно, още по време на дните до войната успоредно с политическото и нравствено заболяване на народа можеха да се констатират не по-малко ужасни симптоми на физическа деградация на народния организъм. Още през тези години и особено в по-големите градове започна да върлува сифилисът. Що се отнася до туберкулозата, то и тя постепенно започна да се разпространява в ужасяващи размери по цялата страна, вземайки многочислени жертви.