И какво се получи, независимо от това, че и в двата случая ставаше въпрос за ужасен бич за нашата нация, държавните ръководители не можаха да намерят сили за някакво сериозно противодействие.
Това особено важи за борбата срещу сифилиса. Те просто капитулираха пред тази беда. Ако се бяхме наканили да се борим сериозно срещу този бич, трябваше да преминем към съвсем други средства. Изобретяването на едно или друго медицинско средство, при това много съмнително, разпространението му по обикновения прекупвачески начин не можеше да изиграе сериозна роля в борбата с такава опасна болест. Тук трябваше преди всичко да се погледне в сърцевината и да се потърсят причините за болестта, а не да се мисли само за външните й проявления. Причината за разпространението на сифилиса беше заложена преди всичко в проституирането. Ако проституцията не предизвикваше сифилиса, то самите й морални последствия бяха достатъчно ужасни, тъй като те бавно и но неизбежно водеха до израждането и гибелта на народа. Проникването на еврейския дух в областта на половия живот, мамонизацията на тази страна от живота ни неизбежно рано или късно подриват жизнените сили на младите поколения. Вместо здрави деца, продукт на силни човешки чувства, на бял свят се появяват болни деца продукт на търговска сметка. Тъй като е ясно, че нашите бракове са по сметка; любовните инстинкти се удовлетворяват на друго място. Разбира се, за определено време природата може да се управлява, но рано или късно тя ще отмъсти за това. За съжаление твърде късно ще го разберем.
Примерът с нашите благородници най-добре показва до какви тежки последствия води игнорирането на здравите предпоставки за брака. Точно пред нас е резултатът на онези бракове, които, от една страна, са продукт на обществените условия, а от друга, произтичат от чисто финансови разчети. Първият комплекс от причини обуславя слабостите; вторият направо води до отравяне на кръвта. Ако благородникът се ожени за първата му попаднала богата еврейска бакалка, то разбира се, че ще получи и съответното потомство. Така и в двата случая в резултатът се получава израждане.
По този път тръгна и нашият средно статистически гражданин. Резултатите, разбира се, са същите.
Хората се стараят да подминат всички предупреждения, които им разкриват тези опасности, като че ли така ще престанат да съществуват самите опасности. Не, от фактите не можеш да избягаш. А фактът е, че в живота на големите ни градове проституцията играе все по-голяма роля, че в резултат на това сифилисът предизвиква все по-големи опустошения. Най-ярък пример за тези резултати виждаме в заведенията за душевно болни. Но достатъчно нагледни, уви, са тези резултати върху нашите деца. В болестите на децата намират израз греховете на бащите. Все по-разпространените детски заболявания са красноречиво доказателство за това, доколко развратен е половият ни живот.
Възможно е човек по-различен начин да погледне на този факт. Някои въобще не го забелязват или, по-точно казано, не искат да го забележат, което, разбира се, е най-лесно. Други се вживяват в ролята на светци, възприемат това като абсолютен грях, считат за свой дълг подробно да говорят пред всеки заблуден грешник за святостта на брака и само се молят на бога да обърне внимание на това зло и да сложи край на целия този разврат — по възможност обаче едва след като същите тези престорени набожници остареят и позабравят за какъвто и да е полов живот. Трети си дават отлична сметка до какви ужасни последствия води тази чума, но те само повдигат рамене, тъй като предварително знаят, че нищо не могат да направят и че всичко трябва да се остави да следва естествения си ход.
Всичко това, разбира се, е много лесно и удобно, но не трябва да се забравя, че в резултат на такива „удобства“ загива цяла една нация. Да се осланяме на факта, че и при другите народи нещата са по този начин, не променя с нищо факта, че нашият народ загива. Та нали нещастието на другите не намалява собствените ни страдания. Въпросът е именно в това кой народ пръв ще се справи с тази беда и кои именно народи, обратно, ще загинат в тази беда.
Точно тук виждаме изпитателното средство, което подлага на проверка стойността на всяка раса. Расата, която не издържи на изпитанието, ще загине и ще освободи място на по-здравата, по-издръжливата раса. Тук става въпрос за проблем, който е неразривно свързан със съдбата на бъдещите поколения. Тук в голяма степен се потвърждава правилото, че греховете на бащите се стоварват като отмъщение до десето коляно.