Греховете срещу кръвта и расата са най-страшните на този свят. Онази нация, която се поддаде на тези грехове, е обречена.
Точно в това отношение положението на предвоенна Германия беше ужасяващо. Какво направихме, за да се борим срещу разпространилата се чума, погубваща нашата младост? Какво направихме, за да преодолеем мамонизацията на половия ни живот? Какво направихме, за да се противопоставим на произтичащата оттук сифилизация на целия народ?
Отговорът на всички тези въпроси ще се изясни, когато покажем какво трябваше да се направи.
Преди всичко не трябваше да се отнасяме към този проблем лекомислено; трябваше да разберем, че от неговото разрешение зависеше щастието или нещастието на цели поколения, че от изхода на борбата с това зло зависи цялото бъдеще на народа. Ако бяхме го разбрали, то щяхме да преминем към действително сериозна, безпощадна борба срещу това зло. Преди всичко трябваше да съсредоточим цялото внимание на нацията към него. Трябваше да направим така, че всеки да разбере огромната опасност и значението на борбата срещу нея. Хората вникват в тежестта на обстоятелствата само тогава, когато не действат само по принуда, но и са убедени в това — напълно осъзнали необходимостта от конкретни стъпки. Но затова преди всичко трябва да се развие голяма просветителска дейност и да се отстранят всички пречки.
Във всички случаи, когато на пръв поглед става въпрос за неразрешими задачи, преди всичко трябва да се съсредоточи вниманието на народа единствено и само върху този проблем и да бъде направено по такъв начин, като че ли от това зависи съдбата на народа.
Само по този начин може да вдигнеш народа за велики дела, изискващи голямо напрежение на силите.
Казаното се отнася и до отделната личност, когато тя си поставя големи цели. Тя също трябва да си построи план; тя също трябва да преодолява едно след друго препятствия. Във всеки момент тя е длъжна да се съсредоточи на една определена, макар и частична цел. Когато я достигне, тя трябва да се движи по-нататък, докато не изпълни изцяло поставената задача. Който не умее да прави това по план, който не умее поетапно да се движи към изпълнението на поставената цел, той никога няма да достигне да крайния резултат и непременно ще затъне някъде на половината път. Умението да се бориш за крайната си цел е цяло изкуство. Често това изисква правилно напрежение на енергията. Единствено стъпка по стъпка човек може да преодолее възникналите на пътя му препятствия.
Най-първата предпоставка за всеки успех е тогава, когато ръководителите на делото успеят да покажат на народните маси онзи участък от пътя, който трябва да се премине в даден период, съумеят да концентрират вниманието на народа в този малък участък, който се явява пореден в дадения момент. Трябва да умеят да заразят масите с убеждението, че от частичния успех зависи всичко останало. Умората може да завладее масите, ако те виждат пред себе си прекалено дълъг път. Понякога изпадат в дълбоко отчаяние. Всеки пътешественик постъпва правилно, когато не мисли само за крайната цел на своето пътешествие, а разделя пътя си на няколко участъка и след това постепенно ги преодолява един след друг. Така той по-бързо ще достигне до крайната си цел и не би се отчаял, че пътят е дълъг. Същото може да се каже и за една нация.
Борбата срещу сифилиса трябваше да бъде представена на народа като главна задача, а не просто като една от задачите. За тази цел трябваше да се прибегне към всички видове пропаганда. С всички средства трябваше да се втьлпи в главите на хората, че вредите, които причинява сифилисът, ще ни погубят. Това трябваше да се прави с всички сили — чак до тогава, докато цялата нация се убеди, че от разрешаването на тази задача зависи всичко.
Само след такава дългогодишна подготовка можеше да се прикове вниманието на народа към това зло и да се пробуди в него жертвоготовността. Едва тогава можеше да се премине към редица сериозни постъпки без да се страхуваме от това, че народа няма да ни разбере и няма да ни последва.
За да се преборим с тази чума, са нужни огромни жертви и също толкова огромен труд.
Борбата срещу сифилиса изисква борба срещу проституцията, срещу предразсъдъците, срещу старите вкоренени навици, срещу многобройните стари представи, остарели възгледи и преди всичко срещу фалшивата набожност, вкоренила се в определени слоеве на обществото.
Първата предпоставка за това да имаш макар и само морално право да се бориш срещу проституцията е да бъдат създадени условия, облекчаващи ранните бракове. Вече в по-късните бракове неизбежно е заложено съхранението на институцията, която, колкото и да не ви се вярва, е истински позор за човечеството — институция, която въобще не може да бъде свързана със скромната претенция на човека да се нарича образ и подобие божие.