Проституцията е позор за човечеството, но тя не бива да бъде отстранена чрез морални проповеди, благочестиви пожелания и т.н. Да се отслаби това зло, а след това окончателно да се пребори са нужни ред предпоставки. Първата от тях е възможността за ранни бракове. Главното, което ни е необходимо, е мъжете да встъпват в брак още на младини; жените във всички случаи играят пасивна роля.
Доколко сме навлезли в задънена улица е видно от факта, че често можеш да чуеш от устата на майките на така нареченото най-елитно общество заявления в смисъла, че те биха били много щастливи, ако дъщеря им се омъжи за човек с „вече притъпени рога“. И какво от това? Тъй като хората от такъв тип изпитват по-малко недостиг, отколкото младите, то е повече от ясно, че нашата невеста лесно ще си намери такъв безрогов Зигфрид. Е, тогава и поколенията, разбира се, ще носят отпечатъка на този брак по сметка. По-нататък би трябвало да отчетем факта, че у нас се ограничава раждаемостта, което пречи на природата да осъществява естествен подбор, тъй като у нас се смята, че всяко новородено, колкото и да е хилаво, трябва да продължи да живее. Като вземете пред вид всичко това, ще си зададете въпроса: защо у нас въобще съществува брачната институция? И с какво бракът се различава от проституцията. Нима нямаме повече никакви задължения към бъдещите поколения? Нима не е ясно, че децата и внуците ни ще трябва да проклинат лекомислено престъпното отношение към онова, което се явява не само естествено право, но и естествен дълг към човека?
Така пред очите ни културните народи постепенно вървят към гибелта си.
Необходимо е да се разбере, че и бракът не е самоцел, че той трябва да служи за по-велика цел — размножаване и съхраняване на вида и расата. Само в това се заключава истинския смисъл на брака. Само в това е великата му задача.
Само по това, доколко браковете изпълняват тази задача, може да се съди за степента на нормалното положение. Ранните бракове са правилни заради това, че само младите съпруги имат достатъчно физически сили да създадат здраво поколение. Логично е, че за ранните бракове е необходимо да има редица социални предпоставки, извън които не може и да се мисли за ранен брак. Достатъчно е да се вземе предвид макар и проблем като жилищния, за който така безрезултатно се бори нашата „социална“ република. Нима не е ясно, че дори само тежките жилищни условия силно съкращават числото на браковете и увеличават проституцията?
Същата печална роля играе политиката ни по отношение на работната заплата. Щом като не обръщаме достатъчно внимание на въпроса за възможността бащата на семейството да го издържа, то е ясно, че това прави невъзможни ранните бракове.
Действителната борба срещу проституцията ще стане възможна едва тогава, когато променим радикално цялата социална обстановка и създадем всички предпоставки, необходими за ранните бракове. Ето първото, което трябва да направим, за да пристъпим към разрешаване на този проблем.
Второ, ние трябва да изтръгнем от сферата на възпитанието цяла поредица от недостатъци, върху които почти не се замисляме. Преди всичко трябва да се създаде баланс между умственото и физическото възпитание. Това, което у нас сега се нарича гимназия, е насмешка над гръцкия й първообраз. У нас съвсем са забравили, че здравият дух живее само в здраво тяло. Това правило е абсолютно вярно в прилагането му към основната част от народа, а отделните изключения не играят съществена роля.
В довоенната епоха имаше години, когато тази истина беше напълно забравена. Цялото внимание беше съсредоточено изцяло върху „духа“ и съвсем забравяха за тялото. Хората смятаха, че именно такава представа за възпитанието съответства на величието на нацията. Това, разбира се, беше грешка, която много скоро започна да отмъщава за себе си. Съвсем не е случайно обстоятелството, че болшевишката вълна никъде не е намирала такъв отклик, както именно там, където глада и недохранването довеждаха населението до израждане: в средна Германия, Саксония, в Рурския басейн. Във всички изброени области така наречената интелигенция не оказваше никакво сериозно съпротивление на еврейската болшевишка болест. Първо, защото и самата интелигенция в тези райони физически се израждаше благодарение на същата нужда и, второ, тъй като и въпросът за възпитанието и там беше поставен ненормално. Изключителната грижа за възпитанието единствено на „духа“ прави напълно неспособни висшите слоеве на обществото ни да се задържат, а още по-малко да си пробият път в такива зони на развитие, когато не „духът“ решава, а — юмрукът. Ако човек е физически слаб, то често благодарение на това той става и страхлив.