Изключителното предимство на духовното развитие и пренебрегване на физическото често води още в ранна младост до преждевременно пробуждане на половите представи. Юноша, който калява тялото си със спорт, придобива желязна сила, и в същото време чувствените му потребности са по-малко, отколкото на юноша, който се храни само с духовна храна, седи само над книгите и т.н. Рационалното възпитание трябва да вземе всичко това под внимание. Правилно приложеното възпитание е длъжно да вземе предвид и факта, че физически здравият човек ще подхожда със съвсем други потребности към жената, отколкото тези преждевременно изпортени и изтощени млади хора.
Целият подход на възпитанието трабваше да бъде поставен така, че свободното време на младежта да се използва за физически упражнения. Нашият юноша не трябва свободно да се шляе по улиците и кината, а трябва след работния ден да посвещава останалото време на закаляване на организма си, тъй като животът ще предяви към него големи изисквания. Задачата на възпитанието на нашето юношество трябва да се състои не в напомпването му с ученически премъдрости, а именно в това, за което говорихме по-горе. Трябва да се сложи край и на този предразсъдък, че въпросите за физическото възпитание са лична работа на всеки отделен човек. Не, това не е така. Не и не може да бъде лична работа тогава, когато е в ущърб на бъдещите поколения, а може и на цялата раса.
Едновременно с физическото възпитание е необходимо да се започне борба и срещу моралното зло.
По същество целият ни обществен живот е изключителен развъдник на полови съблазни и дразнители. Ако се загледате в програмата на кината, вариетата и театрите ни, няма да можете да отречете, че това далеч не е онази храна, от която се нуждае юношеството ни. Афишите и плакатите прибягват до най-низките начини за възбуждане любопитството на тълпата. На всеки, който не е загубил способността да разбира психологията на юношеството, му е ясно, че всичко това причинява огромен морален ущърб на младежта. Тежката атмосфера на чувственост, господстваща навсякъде у нас, неизбежно предизвиква у едно момче такова въображение, което би трябвало да му е напълно чуждо. Резултатите от такъв тип „възпитание“ се налага да бъдат констатирани сега, за съжаление, на всяка крачка. Младежта ни узрява твърде рано и затова остарява преждевременно. В съдебните зали често можете да чуете ужасяващи неща, които дават ясна представа за това, колко непочтен е животът на 14–15 годишните ни юноши. Какво чудно има в това, че сифилисът се разпространява и сред тази възраст. Нима не е страшно да видиш как проститутките от големите градове дават първите уроци по брачен живот на тези още съвсем млади, физически слаби и морално развратени момчета.
Който наистина желае да се бори срещу проституцията, е длъжен преди всичко да помогне за отстраняването на идейните й предпоставки и на онази антиморална култура на големите градове, която е истински бич за юношите. Разбира се, че по този повод ще се вдигне огромен шум, но не трябва да му се обръща внимание. И ако не измъкнем младежта ни от блатото, което я обкръжава, тя неизбежно ще потъне в него. Който не желае да види цялата тази мръсотия, той на практика й помага и сам се превръща в съучастник в постепенното проституиране на бъдещите поколения, от които зависи бъдещата съдба на нацията ни. Тази пречиствателна работа трябва да се предприеме във всички области. Това се отнася за театъра, изкуството, литературата, киното, пресата, плакатите, изложбите и т.н. Във всички тези сфери се налага да се констатира явлението на разпадане и загниване. Едва след основно почистване ще можем да накараме литературата, изкуството и т.н. да служат на една велика морална държавна и културна идея. Необходимо е целия ни обществен живот да се освободи от спарената задух на съвременната еротика, необходимо е да се прочисти атмосферата от всички противоестествени и безчестни пороци. Тук ръководеща идея трябва да е системната грижа за физическото и морално здраве на народа ни. Правото на индивидуална свобода трябва да отстъпи на заден план пред дълга за съхранението на расата.
Едва тогава, когато проведем всички тези мероприятия, би могло да се каже, че сега и чисто медицинската борба срещу тази болест може да донесе известен успех. Но и тук полумерките ще бъдат недопустими, и тук ще се наложи да се вземат радикални и тежки решения. Да се лишат инвалидите от възможността за размножаване и създаване на дефективно потомство е справедливо. Системното прилагане на това правило би било една от най-хуманните мерки. Това ще бъде варварство по отношение на нещастниците, станали жертва на неизлечими болести, но ще бъде благодеяние за останалото население и за бъдещите поколения. Преходните страдания ще продължат, може би, един век, а след това ще ни благославят за тези мерки в продължение на хилядолетия.