Борбата срещу сифилиса и нейната прародителка проституцията е една от най-трудните задачи на човечеството. Тя е трудна, защото става въпрос не за разрешаването на един или друг частичен проблем, а за отстраняване на цял комплекс от явления, които неизбежно предизвикват сифилис. Физическото заболяване в дадения случай е резултат на заболяване на моралните, социалните и расови инстинкти.
Ако от страх или от мързел не поведем тази борба, то какво ще се случи с народа ни след петстотин години? Ясно е, че тогава сред нас ще се намерят неколцина, за които ще може да се каже, без да се предизвика порицанието на господа, че са създадени по образ и подобие божие.
Сега да видим как в стара Германия са се борили срещу всички тези ужасни явления. Изследвайки спокойно този въпрос, се налага да стигнем до печални изводи. В правителствените кръгове, разбира се, осъзнаваха, че тази болест предизвиква голяма опасност, въпреки че не си даваха ясна сметка до какви пагубни последствия тя води. Но мерките за борба срещу това зло бяха под всякаква критика. Вместо към радикални реформи те прибягнаха към напълно жалки мерки. Правителството не се обърна към корена, към основната причина за заболяването, а остана само на повърхността на явлението. Започнаха да подлагат проститутките на медицински преглед, организираха някакъв надзор над тях, в отделни случаи заболялата проститутка я изпращаха в лазарет. От там Излекувана, тя отново излизаше на улицата и продължаваше да заразява сближилите се с нея мъже.
По-късно, както е известно, въведоха „специален параграф“, който забраняваше половото сношение на болните и недоизлекуваните. Сама по себе си тази мярка е правилна, но на практика тя почти не можеше да бъде осъществена.
Нещастната женица, станала жертва на такъв тежък случай, избягваше да се появява в съда в качеството си на свидетелка срещу лъжеца, който й беше откраднал здравето. Това е напълно разбираемо, като се отчита нивото на нашето, по-точно казано, нейното възпитание и, като не се пропуска факта с какви морални неприятности за нея е свързано всичко това. В края на краищата жената най-малко печели от това дали ще бъде осъден виновния или не. Така или иначе тя ще бъде заобиколена от презрението на обществото двойно повече, отколкото мъжът. Накрая си представете положението на жената, която е заразена с мръсна болест от собствения й съпруг. Какво да се постъпи? Да отиде да обжалва в съда? Що се отнася до случаите, в които пострадалият е мъж трябва да се има предвид следното. В по-голямата си част той се сближава с проститутка след обилна употреба на алкохол. Той е в такова състояние, когато не му е до това да мисли за здравето на своята „възлюбена“. Това добре го знаят болните от сифилис проститутки и именно поради това тези нещастници се стараят да разберат мъжа точно тогава, когато той се намира в това непривлекателно състояние. В резултат се получава така, че впоследствие заболелият и при голямо напрежение на паметта не може да си спомни коя е именно жената, която го е ощастливила. Това е разбираемо, ако се случи в град като Берлин или даже Мюнхен. В десетки хиляди случаи става въпрос за пристигналите от провинцията, които така оглушават от шума и трясъците на големите градове, че стават неспособни да си дават сметка в обкръжаващата ги среда.
Накрая кой може да е напълно сигурен здрав ли е или е болен? Нима не познаваме хиляди случаи на рецидив на болестта, след като болният ни се струва, че е оздравял. И нима такива хора, не подозирайки, не причиняват милиони нещастия на своите близки.
По такъв начин на практика се получава, че реалното действие на особения параграф, предпазващ от заразяване, се оказваше нищожен. До такива нищожни резултати на практика водеше и надзора на проституцията. И накрая лечението на сифилиса и сега не винаги води до постигане на целта.
Само едно е безспорно: независимо от всички тези мерки ужасната болест се разпространяваше все повече. С това най-добре се доказваше безсмислието на всички по-горе описани мерки.
Как можеше да бъде другояче! Всички тези мерки бяха напълно недостатъчни и даже направо смешни. Не се предприемаше нищо срещу моралното проституиране на народа. И въобще нямаше никаква обмислена система от мерки.