Онзи, който беше склонен да се отнася към тази опасност повече или по-малко лекомислено, можем да го посъветваме само едно: подробно да се запознае със статистиката за разпространение на тази ужасна болест. Сравнете статистическите данни за последното столетие. Замислете се поне за малко какъв ще бъде ходът на развитие по-нататък. Трябва да си абсолютно магаре, ако при запознаването с тези данни не ти настръхне кожата.
Слабостта и половинчетостта, които довоенна Германия прояви, трябва да се разглеждат от нас като нагледно доказателство за започвалата у нас разруха. Това бяха явни признаци за политическа и морална деградация.
Ако държавата няма сили да организира борба за здравето на народа, с това тя губи правото си да съществува в света, в който борбата е водещо начало.
Това право остава само за силните и „монолитните“, а не за слабите и „половинчатите“. Трудните условия на съществуване не ти дават право на лентяйстване и нерешителност, способни да погубят една велика нация. Ако една нация не се бори за своето съществуване, то тя не е толкова велика, за да съществува на света. Да бъде силна, мощна и решителна е дълг на всяка страна пред народа си, така както и народът трябва да поддържа една такава страна.
Един от нагледните признаци за постепенна разруха на империята още в довоенната епоха беше системното, почти планувано понижение на културното ниво на нацията, при това, разбира се, под култура разбирам съвсем не това, което у нас наричат цивилизация. В моите очи съвременната цивилизация по-скоро е истински враг на културата, понеже това в най-добрия случай е псевдоцивилизация, ако въобще тук е уместно да се говори за каквато и да е цивилизация.
В навечерието на XX век в областта на изкуствата започнаха да се появяват тъжни симптоми, напълно непознати за Германия. Разбира се, и преди в някои случаи може да се констатират отделни примери на извратен вкус. Но тогава ставаше въпрос само за отделни случаи на художествени грешки — резултат на творчески търсения, на които бъдещите поколения можеха да придават някаква историческа ценност. Много от нещата в тази област можеха да се смятат за спорни, но като предмет на спор те имаха право на съществуване, което не може да се каже за сегашната деградация и извращение на вкусовете. В навечерието на XX век не може да става дума за такова нещо. Тук имаме работа не с грешки, а с идейни израждания. Тук става въпрос за конкретно културна извращение, сигнализиращо предстояща политическа катастрофа под влияние на болшевизма.
Болшевизмът в изкуството е единствената възможна форма болшевизмът да се прояви в културния живот, тъй като само тук той може да си позволи безгранични извращения и уродливи форми.
На който такова заявление му се струва странно и даже несправедливо, съветваме го най-внимателно да се запознае с изкуствата на страните, които са имали щастието да бъдат болшевизирани. Последвайте съвета ни и ще се убедите, че продуктите на ненормалната фантазия на такива загинали хора, като „кубисти“ и „дадисти“ са официално признати за изкуство в тези страни. Даже в продължение на кратък период от съществуването на Баварската съветска република можехме да забележим същия феномен. И в Бавария можеше да се забележи, че всички официални плакати, вестници, рисунки и т.н. носиха белезите не само на политически, но и на общественокултурен упадък и разложение.
Разбира се, преди 60 години не можехме и да си представим политическа катастрофа с такива размери, каквато преживяхме сега. По същия начин и елементите на културната разруха преди 60 години бяха къде по-слаби, отколкото симптомите на разрухата, изродили се в кубизма в началото на XX век. Преди 60 години неща като изложба на така наречените „преживявания“ на дадаистите бяха напълно немислими. В тези времена организаторите на подобна изложба щяха да бъдат прибрани в някоя лудница. В наши дни такива субекти даже оглавяват цялото художествено общество. Преди 60 години такава чума не можеше да възникне, тъй като общественото мнение не би търпяло това, а държавата веднага би предприела мерки. Управниците на държавата са длъжни да се борят срещу това, лудите да оказват влияние върху духовния живот на целия народ. Да предоставиш „свобода“ на такъв вид „изкуство“, означава да си играеш със съдбата на народа. Денят, в който такъв вид изкуство намери широко признание, ще се превърне в съдбовен ден за цялото човечество. В такъв ден може да се каже, че вместо прогрес на умственото развитие на човечеството, е започнал неговият регрес. Трудно е даже да си представим всички страшни последствия от такова „развитие“.