Немалка отговорност носят и онези, които смесват религиозните възгледи с земните дела, и по такъв начин само изострят ненужният конфликт между религията и така наречените точни науки. Въпреки дългата борба победата почти винаги е на страната на точните науки. Религията неизбежно претърпява тежки загуби в очите на всички онези, които не могат да се издигнат по-високо от чисто външното знание.
Но най-голяма вреда носят онези, които злоупотребяват с религията за чисто политически цели.
Не е възможно да се намерят достатъчно резки думи срещу тези жалки мошеници, които правят от религията политически далавери. Тези нагли лъжци с цял глас — за да ги чуе целият свят — крещят своя символ на вяра. Но вярата не им е нужна, за да умрат за нея, а посредством нея да се устроят по-добре в живота. Те ще продадат цялата си вяра, ако това го изисква един или друг политически ход, обещаващ съответната земна награда. Заради десет парламентарни мандата те ще се обединят с марксистите, които са смъртни врагове на всяка религия. А за Министерския портфейл ще се обединят със самия дявол, ако у последния няма достатъчно погнуса да изгони по-надалече такива „защитници“ на религията.
Ако в довоенна Германия в религиозната сфера имаше достатъчно неприятни симптоми, то това трябва да се припише на злоупотребите, които си позволи християнската партия. Нима това не е безсрамие — да построиш цялата си позиция на отьждествяване на католическата вяра с една определена политическа партия?
Тази фалшификация имаше съдбоносни последствия. Отделни никому ненужни „политици“ си осигуриха по този начин парламентарни мандати и при това църквата понесе огромна загуба.
Цялата нация трябваше да плаща за това. В тази епоха основите на религията и без това се разклатиха, тъй като навлязохме в такъв период, когато всичко бе несигурно и когато наближаваше катастрофа за всички традиционни понятия на морала и нравствеността.
Това също бяха пукнатини в народния ни организъм. Те можеха да се окажат не особено опасни до момента, когато настъпи мига на изпитанието. Но тези пукнатини неизбежно ще доведат до съдбовни последствия в такъв момент, когато всичко се решава от вътрешните сила и устойчивост на народа.
Внимателното око не може да не забележи, че и в политическата сфера се забелязват опасни явления, които, ако не се отстранят или поне намалят, също неизбежно ще доведат до разпадането на държавата.
За всеки, който имаше очи, за да вижда, беше ясна пълната безсмисленост както на вътрешната, така и на външната политика на Германия. Политиката на компромиси на пръв поглед като че ли потвърждаваше старите принципи на Бисмарк, който беше казал, че „политиката е нищо друго освен изкуство да постигаш възможното“. Но между Бисмарк и канцлерите след него имаше малка разлика. В техните уста тези думи звучаха по-различно. Бисмарк е искал да каже само това, че за постигане на определена политическа цел всички възможности са добри и от всички трябва да се възползваме. Приемниците му започнаха да тълкуват думите в смисъл, че Германия може най-тържествено да се откаже от която и да е политическа идея. Големи политически цели за тези държавници в дадения период от време като че ли не съществуваха. Затова им липсваха основите на завършен мироглед, липсваше им елементарно разбиране на законите на развитието, определящи хода на политическия живот.
Разбира се, В Германия се намериха хора, които виждаха колко безидейна и хаотична е политиката на държавата, които си даваха сметка, че такава слаба и несериозна политика непременно ще доведе след себе си неблагоприятни последствия. Но тези хора бяха встрани от активната политика. Официалното ръководство на правителството беше безгрижно. Политиката на големите държавни дейци в други страни — да кажем, Чембърлейн старши — за тях тя никога не е съществувала, както и не съществува досега. Тези хора, от една страна, са прекалено глупави, а от друга, притежават огромно самочувствие, за да се учат на нещо от другите.
Още преди войната за много хора беше ясно, че точно това учреждение, чието предназначение е да въплъщава и укрепва държавата, на практика се превърна в фактор за неговото отслабване. Говорим за парламента, за райхстага. Тук идеално се допълваха страхливостта и пълното отсъствие на чувство за отговорност.
Често ни се налага да слушаме глупавите приказки, че „от времето на революцията парламентаризмът в Германия е загубил своето голямо значение“. От такава оценка следва, че сякаш преди революцията нещата са стояли по-добре. И наистина, парламентарната институция не може да донесе нищо друго освен вреди и тези щети бяха налице още тогава, когато мнозина имаха капаци на очите, а останалите съзнателно си затваряха очите, за да не виждат. Ако Германия е претърпяла толкова тежък крах, то вината е в парламентаризма. Това че Германия не е претърпяла катастрофа още преди това, не е благодарение на райхстага, а на онова съпротивление, което в довоенните години още представляваше могилата на немската нация.