На практика малките размери на немските кораби означаваха, че и бързоходството и въоръжението на тези кораби бяха съответно по-малки. Фразите, чрез които се опитваха да прикрият този факт, разкриваха печалния недостатък на логиката в онези сфери, които отговаряха за това преди войната. А именно: започнаха да ни успокояват, че материалът, от който ние, немците, правим пушките си, толкова превъзхожда английския материал, че 28-сантиметровата ни пушка не отстъпва ни най-малко по сила пред английската пушка от 30.5 см.
Като че ли от това следваше съвсем друг извод. Ако е така, то трябваше да произвеждаме пушки от 30.5 см, понеже целта ни бе да станем по-силни от противника, а не само да изравним силите си с него. Иначе за какво ни беше да получим за сухопътните войски 42-сантиметрова мортира? Нали немската ни 21-сантиметрова мортира беше по-силна от всичко дотогава съществуващи френски далекобойни оръдия. А що се отнася до крепостите, те вероятно биха се поддали на оръдия и от 30.5 см. За щастие, ръководството на сухопътната войска не повтори грешката на ръководството на флота.
Отказът от борбата за превъзходство в бързоходството на флота и в силата на артилерийския огън беше най-тясно свързан с така наречената „идея за риска“. Отказвайки се от тези предимства, ръководството на флота се отказа от настъпателна тактика и от самото начало се ограничи в отбранителната си тактиката. Но с това сами завързахме ръцете си и се лишихме от възможности за успех, тъй като настъплението винаги е било и ще остане най-добрата тактика.
По-бързоходният и по-добре въоръжен кораб витаги ще успее да използва превъзходството си, за да постъпи противника си от по-далечно разстояние. За редица наши крайсери беше мъчително да се убедят в това по време на войната. Доколко неправилна е политиката на ръководството на морското ни ведомство бе видно още от това, че по време на войната ни се наложи по най-бързия начин да превъоръжим старите кораби и да въоръжим по-добре новите. Ако по време на морския бой в Скагерак немските кораби притежаваха такава водоизместимост, въоръжение и бързоходност като английския флот, навярно щяхме да потопим корабите на противника, които в този случай нямаше да издържат превъзхождащите сили на нашия огън, тъй като 38-сантиметровата ни граната е по-силна от английската.
През това време Япония избра друга тактика. Японците се придържаха към принципа, че всеки построен от тях нов кораб трябва да има макар и неголеми предимства в сравнение с който и да е аналогичен кораб на противника. Вследствие на това японците можеха да приложат настъпателна тактика.
Ръководството на флота безспорно прояви известна парламентарна ловкост в мирно време, когато ставаше въпрос да се получат съответните средства за построяването на флота. Но заради това впоследствие язвата на парламентаризма проникна също и в процеса на самото построяване на флота, където трябваше да се ръководим от чисто военни, а не от парламентарни съображения. Слабост и половинчатост, недостатъчна логичност в мисленето, сега характерни за парламентаризма като институция, за съжаление оцветиха цялата дейност на морското ни ведомство.
Сухопътната армия, както вече отбелязахме, се предпази от този принципно грешен идеен ход. Лудендорф, тогава само полковник в големия генерален щаб, започна отчаяна борба срещу престъпната половинчатост и слабост, които проявяваше райхстага при разглеждането на всички въпроси, свързани с организацията на сухопътната армия. Ако борбата, която този офицер проведе тогава, въпреки всичко се оказа напразна, то вината за това носи, от една страна, парламента, а от друга, в още по-голяма степен, райхсканцлера Бетман-Холвег, който се държеше по най-безобразен начин. Но това разбира се не е пречка за действителните виновници за германската катастрофа да стоварят отговорността на човека, който единствен навреме и достатъчно решително се обяви срещу пренебрегването на коренните интереси на нацията. Една измама повече или по-малко — не е ли все едно за тези родени измамници.
Когато се замислиш до какви безсмислени жертви доведе престъпното лекомислие на тези безотговорни субекти; когато пред очите преминават безбройните сакати хора; когато си спомниш за безграничния позор, за безбройните страдания, които ни постигнаха, и когато още и още един път си кажеш, че всичко това все пак е резултат от престъпните действия на шепа безсъвестни кариеристи, докопали министерски портфейли, — тогава всички тези субекти не ще ги наречеш по никакъв друг начин освен мошеници, негодници и престъпници. За какво съществуват в речниците ни тези думи, ако не за характеристика на подобни мерзавци. Ами че в сравнение с тези предатели на нацията който и да е сутеньор още може да се нарече човек на честта.