Когато ставаше въпрос за беди, които се набиха на очи, тогава за тях се говореше открито. В този случай не скриваха горчивата истина дори и от широките маси. Във всички останали случаи срамежливо премълчаваха злината, а понякога направо отричаха съществуването й. И това го правеха и в случаите, когато само откритото поставяне на въпроса най-вероятно можеше да доведе до някакво разрешение. Управляващите в държавата не си даваха сметка какво значение има пропагандата. Само евреите разбираха, че умната и добре поднесена пропаганда може да превърне в представите на народа самият ад в рай и обратно. Евреят го разбираше и действаше в съответствие с това, а немецът или по-точно правителството нямаше ни най-малка представа за това.
За това си платихме по време на войната.
По-горе изложихме редица отрицателните явления. Можехме да представим още стотици други недостатъци. Трябва да се има предвид, че в довоенните години много предимства се противопоставяха на тези недостатъци. Ако разсъждаваме справедливо, то трябва да признаем, че мнозинството от недостатъците ни са свойствени и за другите народи, докато те не притежаваха предимствата ни.
Най-голямото ни предимство бе, че нашият народ повече, отколкото всеки друг европейски народ, се стремеше да съхрани националният характер на стопанството си и, независимо от някои лоши предзнаменования, в настоящето се подчиняваше на интернационалния финансов контрол в по-малка степен от другите страни. Наистина това предимство криеше в себе си известни опасности; точно то се превърна в един от най-важните фактори, довели впоследствие до световната война.
Ако се абстрахираме от това и от някои други обстоятелства, то ще стигнем до извода, че довоенна Германия притежаваше три от най-големите преимущества, сами по себе си образцови, и в известно отношение издигаха Германия на недостъпни висоти.
Това се отнася към формата на управление и към изражението, което тази форма на управление получи в Германия през новата епоха.
Тук можем свободно да се абстрахираме от личните качества на отделните монарси. Те бяха хора и, разбира се, имаха човешки слабости.
Ако не сме снизходителни към човешките слабости, тогава трябва да се отчаяме от света. Пробвайте да подходите с тези критерии към най-видните представители на настоящия ни режим. Ясно е, че от гледна точка на личните качества на тези хора, те не отговарят даже на най-скромните изисквания. Който би се заел да съди за „достойнствата“ на германската революция по личните качества на онези „водачи“, които революцията от ноември 1918 г. дари на Германия, той би трябвало да покрие главата си с пепел и да изгори от срам, предчувствайки унищожаващата присъда, която ще ни произнесат бъдещите поколения. Защото по никакъв начин няма да можем да затворим устата на бъдещите поколения със специалния закон „за защита на републиката“ и те ще разкрият всичко онова, което ние сега мислим за нашите, ако разрешите да ги наречем, „вождове“ и за техните повече от съмнителни добродетели.
Няма съмнение, че монархията странеше от известни слоеве на нацията, и преди всичко от широките народни слоеве. Причината за това беше, че нашите монарси не винаги се заобикаляха от най-далновидните и честни хора. За съжаление понякога те обичаха повече обкръжението на ласкателите, отколкото на честните и непоколебими хора. Това особено вредеше в такива времена, когато народната психология се променяше много бързо и народът започваше да се отнася скептично към старите придворни традиции на монархията. Така например, в навечерието на XX век на обикновения гражданин оставаше не с особено добро впечатление, когато видеше принцесата да язди с военна униформа. Изглежда, че в двореца изобщо не си даваха сметка затова, колко неприятно въздейства подобно зрелище, защото в противен случай те не биха допускали такива паради. Неприятно действаше и не напълно искрената филантропия, проявяваща се от придворните кръгове. Ако например някоя принцеса понякога се отидеше в обществен стол, за да опита обедът, предназначен за бедните, и после обявеше, че той е превъзходен, то може би в миналото това се харесваше на масите, но в началото на XX век отблъскваше. Всички много добре съзнаваха, че височайшата особа не разбира простия факт, че идването й е било предизвестено и този ден обедът е бил приготвен по съвсем друг начин, отколкото обикновено. Народът прекрасно разбираше това и то му беше достатъчно.