Хората само се смееха, но понякога и се дразнеха от такива неща.
Надсмиваха се и над постоянните писания във вестници колко умерен живот води монархът ни, колко рано става, как работи с пот на челото от сутрин до вечер, а пък колко е недостатъчно оскъдно се храни при това. Народът беше вече израсъл. Много малко го интересуваше това колко точно яде монархът му. Никой не оспорваше правото на монарха да се храни обилно. Никой не искаше да го лишава и от необходимото време за почивка. Хората искаха нещо съвсем малко: монархът им да бъде честен и мъжествен човек, да пази достойно честта на нацията и добросъвестно да изпълнява задълженията си на управник. Старите приказки не носеха полза, а само вреда.
Всичко това беше само дреболия. Лошото беше това, че в широките кръгове се беше вкоренило убеждението: за нас е все едно, защото всичко се решава навърха, затова не трябва да се грижим за нищо. Докато правителството водеше наистина правилна политика или поне беше въодушевено от добри желания, още беше половин беда. Но бедата щеше да дойде, ако на мястото на старото добро правителство дойдеше ново, по-неподходящо. В този случай безволевата покорност и детинската вяра бяха вече причина за тежка беда.
Въпреки това, както вече казахме, наред с тези слабости Германия имаше и редица безспорни предимства.
Монархическата форма на управление осигуряваше известна стабилност на цялото ръководство на държавата. Тя подбираше висшите носители на властта от кръга на честолюбивите политици. Монархическата институция отдавна се ползваше с уважение и авторитет. Второто ни предимство беше това, че Германия притежаваше изключителен корпус от държавни чиновници. И, най-накрая, третото и главно предимство беше това, че армията ни беше над които и да е партийно-политически задължения. Към това трябва да се прибави и предимството, че образът на едноличния монарх все още будеше и засилваше чувството за лична отговорност — във всеки случай в много по-голяма степен, отколкото в онези страни, където носителите на властта се сменяха с кинематографска бързина. Всичко това взето заедно придаваше на немската администрация порядъчност и чистота, признати от всички. Накрая и културното значение на монархията беше огромно за немския народ. То напълно превъзхождаше всичките й недостатъци. Немските резиденции все още бяха големи художествени центрове, което не можеше да се каже за сегашната ни потънала в материализъм епоха. Това, което немските князе са направили за изкуството и науката през XIX век, беше образцово. Във всеки случай нашата съвременност въобще не можеше да става за сравнение.
Но най-важния от положителните фактори от този период, когато разпадането на народния организъм прогресираше все още бавно, беше разбира се армията. Неслучайно омразата на всички врагове на Германия беше отправена преди всичко към нашата армия, главна защитница на свободата ни и националното ни самоутвърждаване. Армията ни по това време беше най-могъщата школа за цялата немска нация. Най-добрият паметник за старата ни армия беше констатирането на онази истина, че всички врагове я ненавиждаха, преследваха я с оскърбления, замерваха я с кал, но заедно с това се страхуваха от нея. Че армията ни беше главната опора за свободата и главната ни зашита пред властта на борсата, беше видно от това с каква жажда версалските лихвари се нахвърляха преди всичко именно върху нея. Ако не беше могъществото на армията ни, версалската примка много по-рано би се затегнала около шията на народа ни. Ако трябва напълно точно да се каже с какво именно немският народ е задължен на своята армия, то това може да се изрази с две думи: с всичко! В нашата армия се възпитаваше чувството за отговорност в такъв период, когато това свойство стана рядкост, когато всички се стараеха да бягат от отговорност, вдъхновявайки се преди всичко от примера на парламента, който беше образец за пълно отсъствие на каквато и да е отговорност. В нашата армия се възпитаваше чувството за лично мъжество в такъв период, когато страхливостта свирепстваше навсякъде и когато готовността да се пожертваш в името на общото благо се разглеждаше почти като глупост, а за умен се смяташе само онзи, който най-вече мислеше за собственото си „аз“. Нашата армия беше онази школа, в която немецът се учеше да вижда благото на народа в неговата сила и единство, а не в лъжливите фрази за интернационално братство с негрите, китайците, французите, англичаните и т.н.
Нашата армия възпитаваше у човека решителност в такъв период, когато символ на времето беше отсъствието на решителност и вечни колебания. Армията учеше на това, че определена заповед е винаги по-добра от пълното отсъствие на твърди указания.