Това беше вече нещо в период, когато съмнителни умници даваха тон. Вече в това беше парчето на истинската здрава народна мъдрост, от която нямаше и следа да остане, ако армията ни не беше непрекъснат източник на здраве. Сравнете това с сегашната просто ужасяваща нерешителност на управляващите ни кръгове. Настоящите ни управляващи намират в себе си сили да проявят решителност само тогава, когато става въпрос за подписване на някой нов договор, който ни е продиктуван и цели нашето разоряване. Когато става въпрос за някой нов грабеж на Германия, тогава правителството бързо се решава да подпише „споразумение“, като в същото време, разбира се, се освобождава от всякаква отговорност. В тези случаи „отговорните“ управляващи изпълняват ролята на обикновени парламентарни стенографи, които винаги записват само онова, което им диктуват.
Нашата армия възпитаваше хората в идеализъм и в чувство на преданост към великата родина в такъв период, когато всички около нас са затънали в алчност и материализъм.
Нашата армия ни възпитаваше в преданост към идеята за национално единство в такъв период, когато около нас се водеше класова борба. Единствената грешка, може би, беше въвеждането на институцията от волнонаемни с едногодишна служба. Това беше грешка, защото тук се нарушаваше принципа на безусловно равенство и хората с по-добро образование отново попадаха в донякъде обособено положение, междувременно когато в интерес на делото беше обратното. И без това висшите ни слоеве се бяха достатъчно откъснали от народа. Особено благотворно влияние би оказало на армията, ако в нейните редици нямаше такова разделение. Беше грешка, че не въведохме този принцип. В армията ни дотолкова преобладаваше доброто, че малкото й недостатъци отстъпваха на заден план.
Но най-голямата заслуга на старата ни армия беше, че тя не допускаше доминацията на принципа „на мнозинството“ над ролята на отделната личност, че умната глава в редиците й се ценеше повече отколкото мнението на „мнозинството“. В противовес на еврейската демократична идея за сляпото преклонение пред „количеството“ нашата армия твърдо отстояваше вярата в отделните гении. Ето защо само в нея тогава се възпитаваха такива хора, които най-много ни бяха нужни. От армията излизаха истински мъже. В това време докато наоколо растяха безволеви същества и баби, армията всяка година пускаше 350 хиляди млади хора в разцвета на силите и здравето си — хора, които през двегодишната си служба от неукрепнали юноши се превръщаха в стоманени бойци. Свикнали за две години да слушат заповеди, нашите войници след службата се научаваха и те да заповядват. Стария войник можеше да се познае дори само по походката му.
Такава беше най-добрата школа на немската нация. И не напразно върху нея се изливаше яростната ненавист на всички онези, които от алчност, завист или собствено безсилие се стремяха скъпите им съграждани да остават колкото се може по-обезоръжени. Това, което в своето заслепение или по зла воля не разбираха много немци, останалият свят отлично съзнаваше: немската армия е най-мощното оръдие на немския народ в борбата му за свобода и изхранване на децата му.
Наред с ролята на монархията и ролята на армията трябва да се отбележи и благоприятната роля на несравнимия ни апарат от държавни служители. Германия бе страната на най-добрата организация и най-добрата администрация в целия свят. За нашия държавен чиновник се говореше, че той е старомоден и малко бюрократ. Но в това отношение в останалите държави нещата не стояха по-добре, а даже в известна степен и по-зле. А това, което липсваше на останалите държави, беше онази изумителна солидност на целия апарат и абсолютната неподкупност на чиновниците, които бяха характерни за Германия. По-добре е чиновникът да бъде малко старомоден, но затова пък безусловно честен и предан на делото, отколкото да изглежда съвсем „модерно“, но затова пък да се отличава с невежество, а и на всичкото отгоре да бъде развратен. Ако сега често ни повтарят, че нашата администрация в довоенно време се състои макар и от добри бюрократи, но затова пък от лоши икономисти, то ние на отговаряме така: нека да ни покажат друга страна в света, която би поставила, да кажем, железопътното стопанство на такава висота, както това бе в Германия. Само на германската революция впоследствие й се удаде възможността с помощта на продължителни усилия дотолкова да разложи този прекрасен апарат, че после вече можеше да го „социализира“, т.е. да отнеме железниците от народа и да ги предаде на интернационалния борсов капитал, действителния вдъхновител на германската революция.