Това, което ярко отличаваше предвоенния апарат на държавните чиновници и цялата администрация беше тяхната независимост от правителството. През това време правителството не оказваше никакъв натиск върху политическите възгледи на немския държавен чиновник. Едва след революцията всичко това радикално се промени. Сега от чиновника се изискват не знания и умения, а само принадлежност към определена партия. Сега не са нужни хора със самостоятелен независим характер: те само пречат.
По такъв начин огромната сила на предвоенна Германия се крепеше върху монархията, армията и държавния чиновнически апарат. От тези три източника държавата черпеше онази сила, която сега най-много й липсваше, а именно държавният авторитет! Истинският авторитет на държавата почива върху всеобщото доверие към държавните ръководители и администрацията, а не върху брътвежите в райхстазите и ландтазите и не върху специални закони, които трябва да „защитават“ републиката от всякаква критика. Всеобщото доверие на гражданите може да бъде резултат единствено от всеобщото непоколебимо убеждение в безкористността и чистотата на правителствените намерения и честността на всички административни органи на страната. Такова доверие се формира едва тогава, когато държавното законодателство напълно отговаря на всеобщото чувство за справедливост, тъй като чрез голо насилие нито една правителствена система не може дълго да се задържи. Устойчивостта на системата е резултат само от всеобщото доверие в правдивостта и честността на онези, които са призвани да защитават интересите на народа.
И така, макар довоенна Германия бе разяждана то достатъчно тежки вътрешни болести, не трябва да се забравя фактът, че и останалите държави в не по-малка степен бяха заразени от тези болести и въпреки това в критичните мигове издържаха изпитанието, без да станат жертви на катастрофата. Ако си припомним, че заедно с това предвоенна Германия имаше още силни страни, То ние неизбежно ще стигнем до извода, че истинската причина за германската катастрофа следва да се търси някъде другаде. Така и беше.
Най-важната и най-дълбоката причина за разрухата на старата германска империя беше заложена в неразбирането на значението на расовия проблем и неговата велика роля в цялото историческо развитие на народите. Тъй като на големите събития в живота на народа са в резултат не на случайността, а закономерно произтичат само от неудържимия стремеж на всеки народ за съхраняване и размножаване на вида и расата. Хората не винаги си дават ясна сметка за това, но въпреки всичко това е истината.
Глава XI
Народ и раса
На света има много истини, на пръв поглед съвсем очевидни, и независимо от това, именно поради тяхната очевидност, хората често не ги забелязват или, във всеки случай, не разбират значението им. Покрай такива самоочевидни истини хората понякога минават като слепи, а след това са извънредно учудени, когато някой внезапно открие онова, което сякаш всички би трябвало да знаят. Накъдето и да погледнеш, има хиляди колумбовски яйца, но Колумбовците в живота се срещат съвсем рядко.
Хората, всички без изключение, всеки ден така или иначе общуват с природата, запознават се с тайните й и си въобразяват, че разбират почти всичко, а всъщност, със съвсем редки изключения, съвсем сляпо минават покрай едно от най-важните явления, свързани със собственото им битие, а именно, те абсолютно не забелязват, че всичко, живеещо на земята, е строго разделено на отделни, затворени в себе си групи, всяка от които представлява отделен род или вид.
И при най-повърхностно наблюдение не може да не забележим този почти железен закон, че макар жизнената енергия на природата да е почти безгранична, формите на размножаването и продължаването на рода и вида са много ограничени. Всяко живо се чифтосва само със свой другар по род и вид. Синигерът отива при синигер, чавката г при чавка, скворец — при скворец, полска мишка — при полска мишка, вълк — при вълчица и т.н.
Това могат да го променят само някои извънредни обстоятелства, преди всичко обстановката на лишаване от свобода или някакви други обстоятелства, които пречат на чифтосването в пределите на един и същи род и вид. В тези случаи природата веднага започва да оказва съпротива, и изразява протеста си или като не дава на тези животни способност за по-нататъшно размножаване, или ограничава раждаемостта на следващите поколения от изроди. В огромното болшинство от случаите природата лишава изродите от съпротивителна сила срещу болестите и нападението на враговете.