Това е напълно естествено.
В резултат на кръстосването на две същества, състоящи се от различни степени на развитие, неизбежно се получава потомство, чиято степен на развитие се намира някъде по средата между степените на развитие на всеки от родителите. Това значи, че потомството ще стои малко по-горе от по-изостаналия от родителите, но в същото време по-ниско от по-развития от родителите. А от това на свой ред произтича, че такова потомство по-късно ще трябва да претърпи поражение в борбата с по-развитите представители на рода и вида. Такова чифтосване е в пълно противоречие със стремежите на природата към постоянно усъвършенстване на живота. Основната предпоставка на усъвършенстването е, разбира се, не чифтосването на висшестоящо същество с низшестоящо, а само победата на първото над второто. По-силният трябва да властва над по-слабия, а съвсем не да се чифтосва с по-слабия и да жертва по такъв начин собствената си сила. Само слабите могат да намират в това нещо ужасно. Тъкмо затова те са слаби и ограничени хора. Ако в нашия живот господстваше именно този закон, това би означавало, че по-високото развитие на ограничените същества става изобщо невъзможно.
Резултатът от този, заложен в цялата природа, стремеж към расова чистота е не само строго разграничение на отделните раси една от друга, но и известната еднородност вътре във всяка от тях. Лисицата винаги си остава лисица, гъсокът — гъсок, тигърът — тигър и т.н.; разлика може да има само в по-голямата или по-малката издръжливост на отделните екземпляри, в по-големия или по-малък ум, възприемчивост и т.н. Но никога няма да срещнем лисица, която би показвала някакви хуманни намерения спрямо гъсока, както никога няма да срещнем котка, склонна към дружба с мишки.
Борбата между едните и другите е резултат не само на вродена вражда, колкото резултат на глад и любов. И в двата случая природата гледа на тази борба с пълно спокойствие и дори с известно удовлетворение. Борбата за прехрана води дотам, че най-слабото и най-болнавото търпи поражение. Борбата на самците заради самка осигурява право и възможност за размножаване само на по-силния. Но винаги и неизменно борбата само подпомага здравето и увеличаването на съпротивителната сила на даден род и вид. По такъв начин борбата е фактор за по-високо развитие.
Ако не беше така, това би означавало, че на нашата земя изобщо би спряло прогресивното развитие. Тогава по-скоро би настъпило обратното. От количествената страна слабото винаги има превес над силното. И ако тази способност за размножаване у двете страни беше еднаква, то след известно време слабото би се разплодило в такива огромни размери, че абсолютно би затъмнило силното. Ето защо природата внася известна поправка в полза на по-силния. Тази поправка природата реализира, като поставя слабото в по-тежки условия за съществуване; по такъв начин природата ограничава слабото в количествен смисъл; нещо повече, природата прави отбор и от това количество и предоставя възможност за размножаване само на най-силните и здрави екземпляри.
Природата е против чифтосването на по-слабите същества с по-силни. Но в още по-голяма степен е против смесването на по-висока раса с по-низшестояща. Такова смесване поставя под въпрос цялата хилядолетна работа на природата над делото за усъвършенстване на човека.
От опита на историята виждаме хиляди примери за това. Историята с ужасяваща яснота доказва, че всяко смесване на кръвта на арийците с по-нискостоящи народи неизбежно довежда дотам, че арийците губят своята роля на носители на културата. В Северна Америка, където населението в огромната си част се състои от германски елементи, в твърде малка степен смесили се с по-низши цветнокожи народи, ние виждаме съвсем други хора и друга култура, отколкото в Централна и Южна Америка, където преселниците, предимно от романски произход, често в много по-голяма степен са се смесвали с туземното население. По същество само този пример би бил достатъчен, за да се установи ясно и недвусмислено влиянието на расовото смесване. Германецът от американския континент, запазил безпримесна чистотата на своята раса, е станал господар на континента, и ще остане такъв до момента, когато падне жертва на позора от кръвосмешението.
По такъв начин може да се каже, че резултатът от всяко кръстосване на расите е:
а/ снижаване на равнището на по-висшата раса.
б/ физически и умствен регрес, а с това и начало на макар и бавно, но системно израждане.