Да се съдейства на такова развитие означава да се греши против волята на всевишния ни вечен творец.
Но този грях се и наказва според заслугите.
Вървейки против желязната логика на природата, човекът изпада в конфликт с онези принципи, на които самият той дължи своето съществуване. Така неговата борба против природата неизбежно го довежда до собствената му гибел.
Тук се налага често да изслушваме истински еврейското по своята наглост и съвсем глупаво възражение на съвременните пацифисти: „Но нали човекът затова е човек, за да преодолява природата!“
Милиони хора безсмислено повтарят тази еврейска нелепост и, в края на краищата, сами се убеждават, че хората могат да „преодолеят“ природата. Какво искат да кажат с това нашите пацифистки глупци, всъщност, не може да се разбере.
Да не говорим за това, че в действителност човекът още в нищо не е успял да преодолее природата; да не говорим за това, че човек в най-добрия случай успява само да разкрие една или друга загадка или тайна на частица от природата; да не напомняме, че в действителност човек нищо не изобретява, а само открива, т.е. с други думи, не той господства над природата, а природата над него и че само след като разкрие отделни закони и тайни на природата, на човек му се удава да застане над онези същества, които са лишени от това познание; да не говорим за всичко това; достатъчно е да констатираме, че никаква идея не е в състояние да преодолее онова, което е предпоставка за битието и съществуването, поне защото самата тази идея зависи само от човека. Но нали от това произтича, че самата идея предполага първо съществуването на човека, а следователно и на всички закони, които служат за предпоставка на появата на човека на земята.
Нещо повече! Та определените идеи са присъщи само на определени хора. Това се отнася преди всичко за онези мисли, които водят началото си не от точното научно знание, а са заложени в света на усещанията и чувствата или, както е прието да се изразяваме сега, в света на вътрешните преживявания. Всички онези идеи, които сами по себе си нямат нищо общо със студената логика, а са чист израз на определени чувства, етични представи и т.н. — всички тези идеи са неразривно свързани със съществуването на човека. Извън тези свойства на човека, извън неговата творческа сила, извън присъщата му сила на въображението самото съществуване на тези идеи би било невъзможно. Но тъкмо оттук произтича, че именно запазването на определени раси и хора е основна предпоставка за самото съществуване на тези идеи. Оттук бихме могли да направим характерния извод, че който действително с цялото си сърце се стреми към победата на идеята на пацифизма в нашия свят, той трябва с цялото си сърце да се стреми светът да бъде завоюван от немците. Ако стане обратното, то заедно с последния немец ще умре и последният пацифист: по тази причина, че целият останал свят съвсем не се е поддал на противоестествената безсмислица на пацифизма в такава степен, както за жалост нашия народ. По неволя първо би трябвало да водим войни, за да видим след това победата на пацифизма. Казват, че тъкмо към това се стремил американският апостол Уилсън. Поне нашите немски фантасти бяха сигурни в това. Действителните резултати сега са добре известни.
Какво пък! Идеите на пацифизма и хуманизма може би ще бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя. Ако поставим така въпроса, то идеалите на пацифизма и хуманизма ще престанат да бъдат вредни. За жалост, на практика такъв ход на развитие е трудно осъществим и, в края на краищата, невъзможен.
И така-първо борба, а после може би и пацифизъм! В противен случай би трябвало да кажем, че човечеството е преминало вече през своята кулминационна точка на развитие и че ни очаква не победа на една или друга етична идея, а варварство и в резултат на това — хаос. Който иска, нека се смее, но нали ние знаем, че нашата планета в продължение на милиони години се е носила в ефира без хора. Това напълно може да се повтори, ако хората забравят, че съществуването им е подчинено на безжалостните закони на природата, а съвсем не на измислиците на отделни слабоумни „идеолози“.
Всичко, от което се изумяваме на този свят — науката и изкуството, техниката и откритията — всичко е само продукт от творчеството на малко народи, а първоначално — може би само на една раса. От тях зависи съществуването на цялата ни култура. Ако тези малобройни народи загинеха, то заедно с тях би отишло в гроба всичко прекрасно в този свят.
Всички велики култури от миналото са загинали само в резултат на това, че творческият народ е отмирал поради отравяне на кръвта.