Причината за тази гибел в крайна сметка се е криела в забравянето на онази истина, че всяка култура зависи от човека, а не обратното, и че по такъв начин, за да се запази културата, трябва да се запази даденият творящ тази култура човек. Но такова запазване изцяло е подчинено на железния закон за необходимостта, на запазване правото на победа от по-силния и по-висшия.
И така, който иска да живее, трябва да се бори, а който в този свят на вечна борба не иска да участва в схватката, той не заслужава правото на живот.
Нека да е жестоко, но е така! Според нас е много по-горчива участта на онзи човек, който си мисли, че е в състояние да надвие природата, но който в действителност само издевателства над нея. В последния случай на природата нищо не й остава, освен да отговори на този човек с болести, нещастия, нищета. Човек, който не разбира законите на расовото развитие и пренебрегва тези закони, лишава сам себе си от щастието, от което би могъл да се възползва. Такъв човек пречи на победното шествие на най-добрата от расите и с това унищожава основната предпоставка на всякакъв човешки прогрес. Такъв човек наподобява безпомощно животно, въпреки че запазва човешките органи на чувствата.
Би било абсолютно празна работа да се спори за това коя раса или кои раси са били първоначални носители на цялата човешка култура, а следователно и носители на онова, което сега означаваме с думата „човечество“. По-лесно е да си отговорим на този въпрос, ако изхождаме само от съвременността. Тук отговорът ще бъде ясен. Всичко онова, което имаме сега в смисъл на човешка култура, в смисъл на резултати от изкуството, науката и техниката — всичко това е почти изключително продукт от творчеството на арийците. От това, разбира се, можем с основание да смятаме, че и в миналото именно на арийците е принадлежала най-високата роля, т.е. че арийците са основоположници на човечеството. Ариецът е Прометей на човечеството. Неговата ясна глава е била надарена с божията искра на гения, на него е било дадено да запали първите светлини на човешкия разум, на него най-напред се е удало да хвърли ярък лъч светлина в тъмната нощ на загадките на природата и да покаже на човека пътя към културата, научавайки го на тайнството на господството над всички останали живи същества на тази земя. Опитайте се да премахнете ролята на арийската раса за бъдещите времена и може би само след няколко хилядолетия земята отново ще тъне в мрак, човешката култура ще загине и светът ще опустее.
Ако разделим цялото човечество на три групи: 1/ основатели на културата, 2/ носители на културата и 3/ рушители на културата, то представителите на първите две групи ще бъдат, всъщност, само арийците. Именно арийците са създали, така да се каже, фундамента и стените на всички човешки творения. Другите народи са наложили своя отпечатък само върху външната форма и окраската. Всички основни планове за човешки прогрес, всички най-големи камъни, необходими за постройката, — всичко това е дал ариецът. На другите раси е принадлежало само изпълняването на плановете. Вземете следния пример. Ще минат още няколко десетилетия и целият изток на Азия ще нарича „своя“ онази култура, която в действителност не е нищо друго освен съединение на германската техника и старогръцкия дух, както и при нас самите. Само външните форми — поне отчасти — ще носят азиатски характер. Работата не е такава, както си мислят мнозина, че уж Япония прилага само европейската техника, но развива „своя собствена“ култура. Не! В действителност имаме пред себе си европейска култура и техника, само външно боядисани в японски цветове. Действителен основен живот на тази част от Изтока е могъщата научно-техническа работа на Европа и Америка, т.е. на арийските народи, а съвсем не особената „японска“ култура. Външните японски багри на тази култура само повече бият на очи за европееца поради различието им от нашите. В действителност Изтокът може да се развива по посока на общочовешкия прогрес, само като усвоява европейската и американската техника и наука. Само това дава основа за борба за насъщния хляб, за изковаване на оръжие. Само външността постепенно се приспособява към отличителните черти на японците.
Ако допуснем за момент, че например, Европа и Америка са загинали и че по такъв начин се прекратява по-нататъшното въздействие на арийците върху Япония, то за кратко време днешният подем на Япония в областта на науката и техниката може би ще продължи; но след още малко години изворът би пресъхнал, сегашното културно развитие на Япония би престанало и тя пак би се върнала в онова спящо състояние, от което преди седем десетилетия я пробуди арийската културна вълна. Че съвременното японско развитие има арийски произход, е съвсем очевидно. Но несъмнено е и това, че и във времената на беловласата старина тогавашната японска култура също се е определяла от чужди влияния. Най-доброто доказателство за това е фактът, че в по-късно време японската култура премина през цял период на застой и пълно закостеняване. Това можеше да се случи само защото тя беше загубила основното творческо расово ядро. С други думи, в по-късно време не й достигаше онова външно влияние, което по-рано бе получила от по-висшата раса. Щом като можем да установим, че един или друг народ е възприемал в основни линии своята култура от други раси и е бил в състояние само постепенно да я развива, и е спрял в своето културно развитие, щом като е престанало външното въздействие, то можем да кажем: пред нас е раса, способна да играе ролята на „носителка на културата“, но неспособна да играе ролята на „основателка на културата“.