При по-внимателно запознаване със съдбите на развитите на отделните народи констатираме факта, че всички те почти изцяло първоначално са били само носители на култура, а не нейни основатели.
Почти навсякъде можем да наблюдаваме следната картина на развитие.
Арийските племена — често в числено отношение смешно малобройни — успяват да подчинят чуждите народи. Опирайки се на особените условия, присъщи на дадени територии /степен на изобилност, климатични условия и т.н./ и използвайки по съответен начин голямата работна сила, с която разполагат, арийците пробуждат в покорените народи духовни и организаторски способности, спали досега непробуден сън. В продължение на малко хилядолетия, а понякога само на столетия, арийците успяват да създадат нова култура, на която отначало са присъщи всички вътрешни черти на арийците и която до известна степен се приспособява в горепосочения смисъл към свойствата на земята и към човешките свойства на завоюваните народи. Но след това минава известно време, самите завоеватели започват да нарушават принципа за чистотата на кръвта, към който по-рано много строго са се придържали; постепенно те започват да се смесват с покорените народи и по такъв начин завършва тяхното собствено съществуване. Както се знае, след грехопадението в рая идва изгонването от рая.
Ще минат едно или две хилядолетия и последните следи от някога господстващия народ ще можем да констатираме само по по-светлия цвят на кожата, получен в резултат на смесването на кръвта на завоювани и завоеватели и по закостенялата култура, донесена някога от по-висшата раса. В кръвта на завоюваните народи са се разтворили всички духовни предимства на предишните завоеватели. В низшата култура на завоюваните народи е угаснал факелът на човешкия прогрес, донесен от по-висшата раса. По-светлият цвят на кожата само леко напомня миналата велика роля на предишните завоеватели, а някои случайно оцелели остатъци от старата привнесена култура само леко озаряват отдавна вече настъпилата нощ в културния живот на тези народи. Тези остатъци от култура ярко светят в нощта на отново настъпилото варварство. Повърхностният наблюдател ще си помисли, че вижда пред себе си продукти от съвременната култура на даден народ, а всъщност, пред него са само отблясъци от миналото.
Понякога в историята се случва някой народ за втори или трети път да влезе в съприкосновение с онази раса, която някога вече е привнесла в него култура, при което нито едната, нито другата страна помнят за предишните срещи. Сега остатъците от кръвта на предишните господари несъзнателно ще потекат срещу отново дошлата висша раса и онова, което преди е могло да бъде само резултат от принуда, сега ще се удава и доброволно. В страната се вдига нова културна вълна и тя оказва благодетелното си влияние до онзи момент, когато носителите на културата пак се разтворят сред чуждите народи.
Задачата на историците на световната култура в бъдеще ще се състои не в предаването на голи факти, както за съжаление е у нас сега, а в това да се изследва процесът, който по-горе очертахме в общи линии.
Вече в това малко систематично нахвърляне на историята на развитието на нациите, спадащи към групата „носителки на култура“, може да се види картината на изграждането, влиянието и гибелта на истинските основатели на културата на земята: арийците.
В нашето всекидневие ние виждаме, че всеки гений все пак се нуждае от особен повод или дори от истински тласък, за да може действително да се прояви. Същото може да се каже и за гениалната раса в повседневния живот на народите. В делничния живот често става така, че и един изтъкнат човек ни изглежда незабележителен и обикновен. Но ето, надвисват събития, които докарват едни до отчаяние и ги обезсилват, а на други, които досега са ни изглеждали съвсем посредствени хора, придават нови сили. И ето, че неочаквано за себе си виждаме гениалната натура, която в делничната обстановка съвсем не сме забелязвали. Оттук произхода на поговорката: „Трудно е да бъдеш пророк в собственото си отечество.“