Най-често се случва да наблюдаваме това във военна обстановка. Ето пред нас са съвсем обикновени млади хора, почти момчета. Надвиснали са събития, които с тежестта си са смазали редица хора. Но в същото време са превърнали някои от тези момчета в истински герои. И ние виждаме пред себе си ненадминати образци на хладнокръвие, мъжествена решителност, героизъм. Ако не бяха дошли тези часове на изпитание, то никой може би не би се досетил, че в това голобрадо момче се крие истински герой. За да се прояви геният, почти винаги е необходим външен тласък. Ударите на съдбата събарят едни, но срещат стоманената съпротива на други. И ето, превръзката пада от очите ни и светът с изумление вижда пред себе си герой там, където съвсем не го е подозирал. Отначало хората се съпротивляват и не искат да признаят за герой онзи, който външно е изглеждал толкова сходен със средния от тях. Стара история. Това е почти винаги с всички що-годе значителни хора.
Вземете някой голям изобретател. Славата му обикновено датира от деня на направеното от него откритие. Но нали е ясно, че гениалността му е започнала не от този час, когато е направил своето първо откритие, нали искрата на гения несъмнено е живяла в него от самото му рождение. Истинската гениалност винаги е вродено качество, тя не може просто да се възпита в човека, а още по-малко да се научи.
Но всичко това, както вече казахме, се отнася не само за отделния индивид, но за цялата раса. Творческите народи още от самото начало по самата си същност са призвани да творят, макар че повърхностният наблюдател не го забелязва веднага. Външното призвание и тук се явява само резултат на вече извършени дела. Нали тук и останалият свят не е в състояние да различи гениалността по друг начин, освен под формата на очевидни за всички открития, изобретения, създаване на определени картини, постройки и т.н. И тук също е необходимо много време, докато човечеството признае гениалността на един или друг народ. Както в живота на отделното лице, така и в живота на цели народи са необходими особени условия, та творческите възможности и сили действително да могат да си намерят реално приложение.
Най-ясно виждаме това по съдбата на арийците, т.е. на онази раса, която досега е била и остава главна представителка на културното развитие на човечеството. Щом като съдбата създаде за арийците по-благоприятни условия, присъщите им способности започват да се развиват с по-бързо темпо и приемат форма, разбираема за всички. Арийците започват да основават нови култури, върху които съответно влияние оказват, разбира се, условията на почвата, климата и свойствата на покорените народа. Последното има решаващо значение. Колкото е по-примитивна техниката, толкова по-голяма роля играе човешката работна сила, тъй като с нея тогава се налага да се заместват машините. Ако арийците нямаха възможност да използват работната сила на низшите раси, те никога не биха успели да направят дори първите крачки за създаването на по-висока култура. Също така ариецът не би могъл да създаде онази техника, която сега започва да му заменя приложението на силата на животните, ако на времето не беше съумял да започне да укротява отделните видове животни и да използва за работа тяхната физическа сила. Поговорката „Мавърът си свърши работата, мавърът може да си отиде“ има достатъчно дълбоко основание. В продължение на дълги хилядолетия конят е трябвало да работи за човека, преди да му помогне да заложи основите на онази техника, която сега, след като се утвърди автомобилът, прави излишен самия кон. Ще мине още малко време и конят ще стане абсолютно излишен, а същевременно е ясно, че без работата на коня в продължение на много предишни векове човекът може би съвсем не би могъл да стигне до това, до което сме стигнали ние сега.
За образуването на по-високи култури е било абсолютно необходимо наличието на по-низши раси. Ако ги нямаше, не би имало с какво да се замени недостигът от технически средства, без които по-високото равнище на развитие изобщо би било невъзможно. Първите стъпки на човешката култура повече са се опирали върху използването на физическата сила на низшите раси от хора, отколкото върху използването на физическата сила на укротените животни.