У хората от по-низшите раси това свойство се наблюдава само в много малък мащаб. Оттук и това, че по-низшите раси често не отиват по-далеч от образуването на семейство. Ясно е, че колкото повече отстъпва на заден план личният интерес, толкова повече нараства способността за образуване на по-обширни колективи.
И ето, тази готовност за лична саможертва, готовността да жертваш труда си, а ако е необходимо и живота си заради другите, е най-силно развита у арийците. Арийците са велики не със своите духовни качества като такива, а само със своята готовност да отдадат тези способности в служба на обществото. Инстинктът за самосъхранение е приел у арийците най-благородна форма, тъй като ариецът подчинява собственото си „аз“ на живота на обществото, а когато удари часът, ариецът охотно се принася в жертва на общите интереси.
Не в особените интелектуални данни е заложена причината за културните и строителните способности на арийците. Ако ариецът притежаваше само тези данни, неговата роля би била по-разрушителна, отколкото организираща, защото сърцевината на всяка организираща дейност се състои в това, че всяко отделно лице се отказва да отстоява непременно собствената се гледна точка и собствените си интереси в полза на болшинството хора. Всеки отделен човек в този случай получава онова, което му се полага само по околни пътища — чрез благополучието на цялото общество. Отделният човек работи в този случай не непосредствено за себе си, не за своята полза, а за ползата на всички. И с тази цел той води цялата си работа в рамките на общата работа за всички. Най-изумителният израз на това е самата дума „работа“; та нали под тази дума ние съвсем не разбираме сега дейността на отделния човек в интересите на поддържането на собствения му живот; не, под тази дума ние разбираме труда в интересите на обществото. Доколкото един или друг отделен индивид иска да „работи“ само за себе си и се отказва при това в каквато и да било степен да се съобразява с благото на околния свят, дотолкова ние наричаме това кражба, лихварство, грабеж и т.н.
Първата предпоставка за истинска човешка култура е преди всичко именно наличието на такива настроения, когато хората са готови да пожертват интересите на собственото си аз в полза на обществото. Само в този случай могат да възникват онези велики ценности, които на самите си творци обещаят много малка награда, но затова пък носят неоценима полза на бъдещите поколения. Само оттук може да се разбере как много безкористни хора, които сами водят живот, изпълнен с лишения, се отдават изцяло на това да създадат осигурен живот на обществото. Всеки работник, всеки селянин, всеки изобретател, чиновник и т.н., с една дума всеки, който работи за обществото, без да има никакви надежди някога да стане щастлив и състоятелен човек, е носител на тази висока идея, макар и самия него понякога да не му е ясен дълбокият смисъл на собствените му действия. Но ако казваме това относно обикновения труд, насочен за осигуряване на изхранването на човека и създаване на възможност за общ прогрес, то това в още по-голяма степен се отнася за онзи труд, който е насочен да защити живота на човека и неговата култура. Когато човекът отдава собствения си живот за делото на осигуряването на безопасността на обществото, това е висша форма на саможертва.
Само така може да се попречи на това създаденото от ръцете на човека да бъде разрушено от неговите ръце, само така можем да се борим и против страшните сили на природата.
В нашия немски речник има една дума, която особено прекрасно изразява тази мисъл: дълг.
Да изпълняваш дълг означава тъкмо да обслужваш не самия себе си, а да служиш на обществото. Онзи принцип, от който произтича такова действие, ние наричаме идеализъм за разлика от егоизма, произтичащ от принципа да обслужваш самия себе си. Под идеализъм ние разбираме способността на отделното лице да се принася в жертва на околния свят.
Но колко ни е необходимо по-често да си спомняме, че идеализмът действително не е химера, че идеализмът винаги е бил, е и ще бъде главната предпоставка за цялата човешка култура! Нещо повече: само идеализмът е създал понятието „човек“. Само на това чувство арийците са задължени за цялото си положение в този свят, само благодарение на това чувство на нашата земя съществува човекът. Само благодарение на това чувство е могъл да бъде изкован този творчески труд, който в съчетание с простата физическа сила и гениалния интелект е създал най-забележителните паметници на нашата човешка култура.