Ако на света нямаше идеализъм, то всички духовни способности на хората, включително и на най-надарените, щяха да бъдат само прост „дух“, безсилен да сътвори нещо действително възвишено и ценно.
Действителният идеализъм не е нищо друго, освен подчиняване на интересите и целия живот на отделното лице на интересите и на целия живот на обществото. Само такова подчинение създава възможност за каквато и да била организация. В този смисъл идеализмът съответства на най-дълбоките повели на природата. Именно този идеализъм подтиква хората доброволно да признаят преимуществото на по-силния. Именно такъв идеализъм става частица от онзи световен ред, който образува нашата вселена.
Най-дълбокото познание на природата и чистият идеализъм не си противоречат взаимно, а напротив, обективно съвпадат. Доколко това е вярно и доколко истинският идеализъм няма нищо общо с фантастиката, е най-лесно да се убедим, ако се вслушаме в съжденията на едно неразвалено дете, например, на здраво момче. Такова момче абсолютно нищо няма да разбере от тирадите на „идеалистично“ настроен пацифист и тези тиради сигурно няма да му харесат, но да отдаде живота си за идеала на своята народност, такова момче винаги ще бъде готово.
Несъзнателно, инстинктивно детето чувства необходимостта за продължаването на рода и вида, дори когато това може да става само за сметка на отделен индивид, и несъзнателно инстинктът протестира против фантастиката на пацифистките кречетала, прикриващи с дълги фрази само егоизъм. Тъй като действителното развитие на човечеството е възможно само при наличието на готовност за саможертва от страна на индивида в полза на обществото, а не при наличие на болезнени представи на страхливи умници и критици, които искат да преправят природата.
В такива времена, когато изчезва идеализмът, ние можем веднага да констатираме упадък на всички онези сили, без които няма общество, а следователно, няма и културно развитие. Щом сред народа надвие егоизмът, обществените връзки започват да отслабват. Всеки тича след собственото си щастие и попада само от трън, та на глог.
Пък и бъдещите поколения предават на забрава онези, които мислят само за своята собствена полза и покриват със слава онези герои, които са се отказали от своето собствено щастие в полза на обществото.
Пълна противоположност на ариеца представлява евреина. У никой народ на света инстинктът за самосъхранение не е развит в такава степен, както у така наречения избран народ. Доказателство за това е самият факт за съществуването на тази раса на земята. Къде ще намерите друг народ, който в продължение на последните две хиляди години да е претърпял толкова малко промени в смисъл на характера, вътрешния свят и т.н.? Кой друг народ е участвал в толкова огромни преврати и независимо от това е излязъл от всички катастрофи на човечеството такъв, какъвто е бил преди? Що за безкрайно упорита воля за живот, за запазване на своя род и вид!
Интелектуалните качества на евреите са се изграждали в продължение на хилядолетия. Евреинът се смята сега за много „умен“ и е бил умен до известна степен във всички времена. Но умът му не е резултат от собственото му развитие, а резултат от нагледните уроци, получавани от опита на другите народи. Човешкият ум също не може да се издига нагоре по друг начин, освен по стъпала; при всяка крачка той трябва да се опира на фундамента на миналото, т.е. да чувства зад себе си цялата предишна култура на човечеството. Всяко мислене в огромна степен е резултат от опита на предишните времена и само в малка степен се определя от мислителните способности на даден човек. Човек, без сам да го забелязва, заимства от опита на миналото — бездна от знания, създадени от цялата предшестваща култура на човечеството. Въоръжен с тези знания, човекът постепенно отива по-нататък. Нашето съвременно момче, например, расте в обстановка на такива огромни технически завоевания, че онова, което преди сто години е било още загадка за най-забележителните хора, за него сега е нещо, което се разбира от само себе си. Резултатът от техническите завоевания на всички последни столетия оказват огромно въздействие върху нашето момче, а то дори не ги забелязва. Ако допуснем за момент, че може да стане от гроба някой от най-гениалните хора, да речем от 20-те години на миналия век, то несъмнено за него би било по-трудно да се ориентира в цялата наша обстановка, отколкото на едно най-обикновено 15-годишно момче от наши дни. Поради тази проста причина, че възкръсналият от мъртвите гениален човек не би имал онези безкрайно важни сведения, които през последното столетие хората, така да се каже, са попили, без сами да го забелязват.