Евреите, както вече знаем, никога не са имали своя собствена култура /защо именно е така, ще обясним по-долу/ и тъкмо по тази причина умственото развитие на евреите винаги се е намирало в зависимост от другите народи. Интелектът на евреите във всички времена се е развивал за сметка на работата на заобикалящия го културен свят. Обратни примери не е имало никога.
Инстинктът за самосъхранение е развит у еврейския народ не по-малко, а по-скоро повече, отколкото у другите народи; неговите умствени способности също изглеждат не по-малки от умствените способности на другите раси; но на евреите им липсва първата и основна предпоставка, необходима за самостоятелно развитие — идеализма.
Волята за саможертва у евреина не отива по-далеч от голия инстинкт за самосъхранение. Чувството за солидарност у евреина се проявява външно много силно, но в действителност това е само примитивен инстинкт на стадност, който може да се види и у много други живи същества на тази земя. Инстинктът за стадност подтиква евреите към взаимопомощ, само докато ги заплашва обща опасност.
В тази обстановка те смятат за неизбежно и целесъобразно да действат заедно. Вземете за пример всяка малка глутница вълци. Те намират за удобно да нападат плячката съвместно, но щом наситят глада си, се разотиват в различни посоки. Същото трябва да кажем и за конете. Когато ги нападат, те се държат заедно. Щом опасността премине, се разпръскват.
Такъв е и евреинът. Неговата готовност за саможертва е мнима. Такава готовност съществува у него само до момента, докато това безусловно го изискват интересите за безопасността на отделния евреин. Но щом общият враг е победен, заплашващата всички евреи опасност отстранена, плячката скрита на сигурно място, то на часа изчезва и мнимата хармония между самите евреи, отстъпвайки място на техните естествени инстинкти. Евреите са единодушни, само докато ги заплашва обща опасност или докато ги привлича обща плячка. Щом изчезнат тези два импулса, веднага встъпва в правата си най-рязко изразен егоизъм. Народът, който току-що е изглеждал единодушен, на часа се превръща в котило гладни, хапещи се един друг плъхове.
Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мръсотия и нечистотии. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.
Затова би било невярно от факта, че в борбата против общия враг или по-точно в борбата за общия грабеж евреите са солидарни, да си направим извода, че на евреите не им е чужд известен идеализъм.
Не, евреите и в този случай ги ръководи само голия егоизъм.
Ето защо и държавата на евреите териториално съвсем не е ограничена. А всъщност, именно държавата трябва да бъде живият организъм, служещ за съхранение и размножаване на расата. Евреите не могат да имат държава с определена територия, тъй като такава държава изисква населяващата я раса първо, да притежава известен идеализъм и второ, да има правилна и здрава представа какво е труд. Ако на дадена раса й липсва и едното, и другото, то за образуване от нея на държава с определена територия и дума не може да става; а по такъв начин отпада и главната основа, на която може да възникне определена култура.
Ето защо виждаме, че еврейският народ — въпреки че външно изглежда много развит — в действителност няма никаква истинска култура и в частност няма своя собствена култура. Външната култура на съвременния евреин в действителност е само извратена от него култура на други народи.
Когато оценяваме ролята на еврейската нация в културното развитие на човечеството, ние преди всичко не трябва да забравяме факта, че например еврейско изкуство никога не е имало на света и няма и сега; че например, двата главни вида изкуство — архитектурата и музиката, абсолютно с нищо не са задължени на евреите. Подвизите на евреите в областта на изкуството се свеждат само или до съмнителни „усъвършенствания“ на чужди произведения, или до преки плагиатства. Но тъкмо това означава, че на евреите им липсват преди всичко онези най-важни дарби, без които няма културно надарена и творческа раса.
Евреинът умее само да подражава на чуждото изкуство, а поточно ще бъде да се каже — да го осакатява. Това се вижда поне от факта, че евреинът най-често се подвизава в областта на сценичното изкуство, където собствената измислица почти не е необходима.