Не, евреите не представляват никаква културно-съзидателна сила и не могат да представляват по простата причина, че не им достига първата и основна предпоставка за това — идеализмът. Техният интелект не е конструктивен, той е само разрушителен. Само в редки единични случаи евреите дават импулс за нещо добро. Като правило обаче човешкият прогрес върви напред не благодарение на евреите, а въпреки тях.
Евреите никога не са имали своя държава със своя определена територия и по тази причина никога на са имали и своя собствена култура. Между другото, тъкмо оттук е възникнала представата, че в лицето на евреите имаме работа с народ, по-рано спадащ към помадите. Това е голяма и опасна грешка. Скитническите народи също винаги са имали своя определена територия, те само не са я обработвали, както правят това заседналите селяни, а са живели от това, което са получавали от стадата си, заедно с които са скитали в пределите на своята територия.
Причината скитническите народи да постъпват така, е недостатъчното обилие на тяхната почва, в резултат на което заседналия живот става за тях просто невъзможен. Още по-дълбока причина се крие в разрива между равнището на техническата култура на даден народ и природната бедност на неговата територия. Има такива територии, където и на арийците след хиляда години техническо развитие се е удавало да накарат земята да роди достатъчно, за да може да заживеят заседнал живот. Докато арийците не са имали техника, те също е трябвало или да избягват такива територии, или също да водят скитнически живот, доколкото хилядолетните навици за заседнал живот не са правили за тях абсолютно непоносим живота на номадите. Ще напомним, че в епохата на откриването на американския континент многобройни арийци е трябвало отначало да живеят като ловци, дървосекачи, и т.н. и често на големи лагери с жените и децата си, постоянно сменяйки мястото, да водят почти такъв живот, като живота на чергарите. Но щом броят на арийците нараснал и се подобрила техниката им да разчистят достатъчно земя и да подчинят туземците, те започнали да се заселват за постоянно.
Много вероятно е, че и арийците някога са били номади и едва с времето са заседнали. Но именно затова арийците никога на се били евреи! Не, евреите никога не са били чергари, тъй като и чергарите също са имали представа за „труда“, която е послужила за основа на цялото им по-нататъшно развитие: у чергарите тази необходима духовна предпоставка е била на лице.
Нека чувството за идеализъм у чергарите да е било развито относително слабо, но все пак те са го имали. Ето защо арийските народи са могли да се отнасят към тях с известна симпатия. У евреите нищо подобно не е имало.
Евреите никога не са били номади, а винаги са били паразити върху тялото на други народи. Ако евреите понякога са сменяли местожителството си, това не е произтичало от техните собствени намерения, а е било резултат от това, че от време на време са ги изгонвали онези народи, с чието гостоприемство те прекалено са злоупотребявали. Евреите са се разпространявали по-нататък именно така, както се разпространяват типичните паразити. Те постоянно търсят само нова храна за своята раса.
Но това няма нищо общо с чергарството, тъй като евреинът, заел една или друга територия, изобщо не мисли да я очисти. Той остава там, където седи и се вкопчва в тази територия така здраво, че може да бъде прогонен оттам само със сила. Когато евреите намерят, че в други нови страни за тях се е създала подходяща обстановка, те започват да се разпространяват и там. Обаче за разлика от номадите те при това в никакъв случай не напускат и своето старо жилище. Евреите са били и остават типични паразити, те живеят на чужда сметка. Подобно на вредни бацили те се разпространяват там, където за бацилите се създава подходяща хранителна среда.
Евреинът носи със себе си само смърт. Където и да стъпи кракът му, там народът, който досега и живял от своя труд, рано или късно започва да измира.
Така през цялото време евреите са се загнездили в чуждите държави и са образували вътре в тях своя собствена държава, маскирайки последната под псевдонима „религиозна община“. Под това време евреите са се криели до момента, докато им се е струвало изгодно. Но щом се почувстват достатъчно силни, за да минат без това прикритие, те хвърлят маската и си появяват пред изумените хора такива, каквито са били винаги: евреи.