в/ След това евреинът се заселва за постоянно. С други думи, той се загнездва в определени градове, селища, в определени квартали и все повече образува държава в държавата. Търговията и изобщо всички парични работи той започва да разглежда като своя собствена привилегия и се ползва от тази привилегия докрай.
г/ След това кредитът и търговията стават напълно негов монопол. Еврейското лихварство започва да предизвиква известна съпротива. Нарастващата еврейска наглост поражда възмущение, а увеличаването на богатството му — завист. Чашата прелива, когато евреинът успява да направи и земята обект на своите търговски операции. Самият евреин не работи на земята, той я разглежда само като обект на своята алчна експлоатация, предоставяйки на християнина както преди да обработва тази земя, само че с цел сегашният господар да му пие кръвта. Поради това възниква вече открита омраза към евреите. Евреите вече толкова му пият кръвта, че работата стига до изстъпления. Сега започват внимателно да се вглеждат в тези чужденци и откриват в тях все по-отблъскващи черти. В края на краищата се създава необходимата пропаст.
В годините на особено тежка мизерия на търпението му идва краят и разорените от евреите народни маси в отчаяние прибягват до мерки за самопомощ, за да се избавят по някакъв начин от този бич божи. В продължение на няколко столетия народните маси са изпитали на гърба си гнета на евреите, а сега те започват да разбират, че самото им съществуване е равносилно на чума.
д/ Но евреинът едва сега истински започва да се разгръща. Чрез гнусно ласкателство той се промъква в правителствените кръгове. Пуска в ход парите си и си осигурява нови изгоди, които му дават възможност да граби, както преди. Ако народният гняв против тези пиявици е довел тук или там до бунт, това съвсем не пречи на евреина след известно време да се появи в същото това място и пак да я подкара по старому. Никакви преследвания не са в състояние да отучат евреите от тяхната система на експлоатация на хората, чрез никакви преследвания не е възможно задълго да се отърват от тях. Мине ли малко време и евреите, без изобщо да се променят, отново довтасват.
За да се избегне поне най-лошото, на евреите се забранява да придобиват земи, та по такъв начин да не се позволи на лихварите да съсредоточават в ръцете си и поземлените фондове.
е/ Доколкото през това време се засилва властта на князете, евреите започват да се промъкват и в тази среда. Новите господари почти винаги се намират в трудни финансови обстоятелства. Евреите охотно им се притичват „на помощ“ и за това изкрънкват от тях изгоди и привилегии. Колкото и скъпо да е заплатил евреинът за това, все едно процентите и процентите върху процентите за кратко време му покриват всички разходи. Като истински пиявици евреите се впиват в тялото на нещастния народ, докато настъпи момент, в който князете отново се нуждаят от пари и тогава те от самата пиявица пускат малко кръв в своя полза.
След това играта започва отначало. Ролята, която играят тук тъй наречените немски князе, ни най-малко не е по-добра от ролята на самите евреи. Тези господа князе са били истинско божие наказание за техните „възлюбени“ народи. Ролята на тези господа може да се сравни само с ролята на някои съвременни министри.
Именно на немските князе трябва да благодарим за това, че немската нация така и не успява окончателно да се избави от еврейската опасност. За жалост в това отношение нищо не се променя и в по-късни времена. По-късно самите евреи се отплащат стократно на князете на този свят за всички онези престъпления, които тези владетели са извършили спрямо своите народи. Князете на света встъпват в съюз с дявола и са наказани, както им се полага.
ж/ Оплитайки господа князете, евреите ги довеждат до гибел. Бавно, но неотклонно позициите на князете отслабват, тъй като те престават да служат на своите народи и започват да мислят само за себе си. Евреите прекрасно си дават сметка, че краят на тези владетели е близък и от своя страна се стараят да приближат този край още повече. Самите евреи правят всичко, за да увеличат нуждата им от пари, за което се стараят да ги отвлекат от действително важните задачи; пълзейки пред тях на колене и обсипвайки ги с гнусно ласкателство, евреите въвличат „своите“ князе във всички възможни пороци, стараейки се да изглеждат колкото е възможно по-незаменими в очите на своите покровители. Опирайки се на своето дяволско изкуство във всичко, което е свързано с пари, евреите по най-безсрамен начин подсказват на покровителите си все по-нови и жестоки средства за изпомпване на последната стотинка от поданиците. Големи фондове, събирани с най-жестоки средства, отиват на вятъра. Тогава евреите измислят нови средства да ограбват народа. Всеки двор има своите „придворни евреи“, както започват да наричат тези чудовища. Но главната им функция е да измислят нови средства за изпомпване на пари от народа заради безумните удоволствия на управляващата клика. Кой ще се учуди след това, че за такива заслуги изродите на човешкия род започват да получават и дворянски сан. Разбира се, институтът на Дворянството става поради това смешен, но отровата благополучно прониква в тази среда.