Сега евреите още по-добре използват привилегиите за своите интереси.
В края на краищата, евреинът трябва само да се покръсти, за да получи всички права и преимущества на коренните граждани. Той охотно прави и това. Представителите на църквата се радват, че са завоювали нов син на църквата, а самият този „син“ — на успелия гешефт.
з/ Сега в еврейския свят започва нов период. Досега евреите са минавали за евреи, т.е. те са се опитвали да минат за нещо друго, пък това е било и невъзможно, тъй като още твърде рязко са били изразени расовите им черти от една страна и чертите на заобикалящите ги народи, от друга. Още в епохата на Фридрих Велики никому не е могло да дойде на ум да вижда в евреите нещо друго, освен „чужд“ народ. Още Гьоте се е ужасявал при мисълта, че в бъдеще законът вече не забранява бракове между християни и евреи. А нали Гьоте, пази боже, не е бил реакционер или приятел на робството. В Гьоте е говорил само гласът на кръвта и здравия разум. Въпреки всички позорни машинации на придворните кръгове самият народ инстинктивно вижда в евреите чуждо тяло и се отнася към тях по съответния начин. И ето, сега настъпва време, когато всичко това трябва да се промени. В продължение на повече от хиляда години евреите дотолкова изучават езиците на приютилите ги народи, че се решават вече да започнат да прикриват еврейския си произход и колкото е възможно по-настойчиво да започнат да подчертават, че са „немци“. Колкото и да е смешно това, колкото и да е чудовищно, на евреите все пак им стига наглостта да се обявяват за „германци“, в дадения случай за „немци“. Започва се най-гнусната лъжа, която можем да си представим. От всичко немско евреинът само криво-ляво е придобил способността да говори немски език, пък и то какъв ужасен немски език. Само върху това знание на езика той обосновава своята принадлежност към немския народ. Но в действителност признак за принадлежност към определена раса е заложен изключително в кръвта, а съвсем не в езика. Това най-добре го знаят евреите. Именно затова те толкова пазят чистотата на своята собствена кръв и съвсем не придават голямо значение на чистотата на своя собствен език. Човек лесно може да вземе друг език и да се ползва от него с по-големи или с по-малки удобства. Но, и ползвайки се от нов език, той ще изразява на него старите си мисли. Вътрешният свят на човека не може да се промени. Най-добре това се вижда именно в примера с евреина — той може да говори на хиляди езици и все пак си остава същият евреин. Неговите характерни особености остават същите, каквито са били, когато преди две хиляди години е търгувал с хляб в древния Рим и е говорил на латински език, и каквито са в нашия век, когато той спекулира с брашно и кълчи немския език. Евреинът си е останал същият. Не е за чудене, че тази проста истина никак не могат да я осъзнаят някои тайни съветници и високопоставени полицай-президенти. Та нали рядко ще се намерят хора толкова бездушни и толкова лишени от всякакъв здрав инстинкт, както някои представители на нашите „най-високи“ сфери.
Мотивите, по които евреите сега решават да се представят за „немци“ са абсолютно очевидни. Те чувстват, че почвата започва да се изплъзва изпод нозете на князете-господари и започват своевременно да си създават нова платформа. При това и финансовата им власт над цялото ни стопанство е достигнала вече такива размери, че нямайки всички „държавни“ права, евреите не могат вече по-нататък да удържат цялата система; във всеки случай без това им е трудно да разширяват по-нататък своето влияние. Но да удържи завоюваните позиции и да увеличи своето влияние на евреина му е необходимо на всяка цена. Колкото повече се издигат евреите по стъпалата на властта, толкова повече ги привлича старата заветна крайна цел: да постигнат пълно господство над целия свят. Най-далновидните от евреите забелязват, че тази цел вече съвсем се е приближила. Ето защо сега всички главни усилия са насочени към това да завоюват за себе си напълно всички „граждански“ права.